Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 40

Размяната на тела сякаш бе теглила чертата на всякакви обособени според пола роли дори по-очевидно, отколкото в цивилизованите светове. Щом можеш с лекота да се озовеш в противния, за никакво противопоставяне не биваше да става и дума; особено пък след като всички жени, с които се запознавах, се оказваха стерилизирани. Ето защо, когато срещнах бременното момиче, сякаш магнит ме притегли към него.

Беше ми станало навик да се отбивам в едно малко магазинче до пристанището, което предлагаше развлекателна електроника, а освен това доставяше контрабандно всички най-нови постижения на цивилизованите светове. Възприемах го почти като късче от дома ми, пък и тук можех да срещна други изгнаници, също дошли да си поприпомнят завинаги загубеното.

Един ден се натъкнах на нея. Разглеждаше току-що получените заглавия. Дребничка млада жена… всъщност не можех да я нарека иначе, освен момиче. Наглед едва бе надраснала пубертета. Имаше необичайно дълга коса, спускаща се почти цял метър и вързана хлабаво с искряща панделка.

Изобщо нямаше да допусна, че е бременна, ако не беше Ота, собственикът на магазинчето. Както обикновено, приказвахме си за разни засукани джаджи, когато забелязах момичето.

— Хм… Хубавичка е. Не съм я виждал при теб досега.

— Стой настрана от нея — мрачно ме предупреди Ота. — Носи дете.

Смръщих вежди.

— Това го чувам за пръв път. Вече започвах да се чудя как се появяват на бял свят местните хора. Но защо такава забрана?

— Бременна е. Не знаеш ли? Професия втори клас.

Ха, ето я отдавна търсената нишка!

— Това работа ли е? Изкарва си прехраната, като ражда деца?

Той кимна.

— Адско занимание, нали? Има цяла колония такива близо до Акеба. На някои им допада, ама повечето могат и човек да пречукат, само и само да се махнат. Защото заседнат ли там — край! Най-добре е да си имаш вземане-даване единствено по служба.

Неволно се засмях.

— Че какво ще ми направи момичето? Душата ми ли ще открадне?

Ота ме изгледа стреснато.

— Не приказвай така! Сред тях има толкова отчаяни, че са готови на всичко.

Подсмивах се вътрешно на предупрежденията му и не разбирах какво толкова го ужасява. Но не можех да не се учудя на самата идея. Конфедерацията едва ли би забранила на церберяните да клонират тела, ако са решили да се примирят с огромните първоначални разходи. Вместо това те бяха предпочели да отделят част от младите жени, вероятно подбирани по тяхната добра наследственост, и да им плащат, за да раждат. Струваше ми се, че като не броим неприятностите на бременността и самото раждане, не би трябвало да ги заплашва друго, освен нетърпима скука. Или страхотното преживяване да си в стая, пълна с вряскащи бебета…

Поне не бях чувал някой да смята майчинството за нещо ужасно. На по-първобитните гранични светове жените и досега раждаха деца, както си е било от памтивека при нас, човеците. Отдавна исках да открия отговора на тази тукашна загадка и най-сетне ми падна удобен случай!

За да не изнервям Ота, не заговорих момичето в магазина, а го последвах незабелязано, когато излезе. Най-напред то позяпа витрините, после седна на верандата пред едно малко кафене. Явно се наслаждаваше на слънцето и солените пръски от океанските вълни. Оставих младата жена да си поръча каквото желаеше и чак тогава пристъпих небрежно на верандата. Спрях, сякаш съвсем неочаквано я бях видял.