Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 153
Джек Чалкер
Усетихме остра миризма. Самаш престана да се напъва, погледна ни стъписано, после заблестя и се запали с ярък пламък, който почти ни заслепи. И се стопи в гадна лепкава локвичка на пода. Още с първите отблясъци полицаите бяха прекратили стрелбата, нито един лъч не прониза някакъв уред или стените на лабораторията. Невероятно прецизно изпълнение!
— Всички — повтаряше зашеметено Дилън. — Мертън, Боген, ченгетата. Всички…
— С изключение на нея — посочих все още уплашеното лице на момичето. — Днес тя е Уогънт Лару.
Диктаторът бързо си възвърна самообладанието.
— Вярно, важните за мен хора на острова са роботи — призна той… не, тя. — Обикновено в групата са само два, но сега не исках излишни рискове. Сами се убедихте, че съм бил прав.
— И все пак не бяхте в пълна безопасност — натъртих аз. — Почти ви докопа, въпреки че насочиха срещу него енергия, достатъчна Замъкът да бъде сринат до основи.
Момичето кимна нервно.
— Следващия път предпазните мерки ще бъдат още по-добри. Не очаквах такова нещо.
— А какво очаквахте? — саркастично попита Дилън. — Може би не знаете, но не сте най-обичаният човек на Цербер, пък изведнъж дадохте на човечеца страхотна сила. Как да не ви стисне за гушата?
— Стига! — рязко каза Лару. — И двамата се махайте! Върнете се в стаите си и останете там, докато ви повикам!
„Ако изобщо ти потрябваме за нещо“, добавих унило наум.
— Мисля, че проверката мина успешно; системата за подчинение бе неутрализирана — отбелязах сухо и двамата с жена ми тръгнахме към вратата, като внимавахме да не стъпим в димящата локва.
— Но как успяха да го унищожат? — все още се чудеше Дилън по-късно вечерта.
— Предполагам, защото насочиха различни оръжия към едни и същи точки в тялото му. А клетките сигурно могат да компенсират въздействието само на едно от тях в даден момент. Накрая стигнаха до пълна несъвместимост на необходимите промени. Нещо важно беше повредено и се включи системата за самоунищожение.
Тя потръпна.
— Беше ужасно!
— Мисля, че и Самаш нямаше да ни хареса като господар.
— Не за това говоря. Всички се оказаха роботи. И онази симпатична жена Мертън…
— Знам какво ти е. Дори аз не се досетих предварително. Ето докъде са довели маниите на Лару! По дяволите, бяха толкова
— Сега какво ще правим? — тихо попита Дилън.
— Ще се успокоим, ще легнем да поспим. И… ще видим дали ще се събудим сутринта!
Събудихме се, дори ни поднесоха великолепна закуска. Добър знак. Щом се окопитихме малко, веднага ни заповядаха да слезем в лабораторията. Лару бе предпочел да не се прехвърля в друго тяло. Актьорите отсъстваха. Заварихме само него, Мертън, Боген и още една твърде позната ни фигура.
