Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 155

— Не изглежда зле — заяви тя, след като го огледа критично. — Даже малко прилича на тебе.

— Страшно съм ти благодарен за сравнението…

Скоро и момичето бе вкарано на количка в съседната зала. Не губихме повече време, а се настанихме отново под шлемовете, напрегнахме се и прехвърлихме неизвестните ни команди в избраното от Лару тяло. То също веднага бе пренесено в другото помещение.

Запълвах си времето с разглеждане на лабораторията, като задавах ненужни и безсмислени въпроси на Мертън. Нещо ме човъркаше. Владетелят отстъпи прекалено лесно. Имаше някакъв полъх на гнило. Доста се измъчих, докато стигна до обяснението, но побързах да смотолевя към Дилън:

— Пак хитрее. Не му се връзвай.

Тя смръщи вежди и заговори толкова тихо, че едва я чувах:

— Как разбра?

— Онова снощи беше камера, сигурен съм. Сега е мощен лазер. И ей там също.

— Не бяха ли лазери и вчера?

— Не. Иначе щяха да ги използват в препичането на красавеца.

— Значи Лару си е сменил тялото през нощта.

— Ъхъ. Досетливо копеле. Не се издавай, просто запази спокойствие. В ръчичките ни е.

Той беше на ход, а ние не биваше да правим нищо.

След около час върнаха новото тяло в лабораторията и го събудиха по същия начин. Поне този път си запушихме ушите преди оглушителния звън на гонга. Мъжът скочи от количката и се огледа смаян.

— Не очаквах това!

Мертън веднага застана пред него.

— Активиращ код АЖ 360.

Той постоя, засмя се и завъртя глава.

— Не става. Усещам само лек гъдел, когато го казваш, все едно нещо иска да се измъкне на свобода, но е оковано. — Шумно въздъхна. — Сега разбирам напълно Самаш. — Погледна Мертън. — Нямаш си представа какво е да… О, забравих. Познато ти е, разбира се. Това е… невероятно! — Обърна се към нас — Да, кодовете ви действат. Но каква мощ само! За мен е напрежение да забавям мисловните си процеси и да говоря с вас. Всяка клетка в тялото ми живее! И мисли! И ми се подчинява! Силата във всяка една от тях е смайваща. Дори аз не знаех истински досега колко приспособими и гъвкави са тези тела. И няма никаква болка! Човек изпитва нещо неприятно още от мига на раждането си. Живеем с болката всеки миг. Почти се плаша от подобна липса на страдание!

— Питам се обаче — подхванах внимателно, — щом онези пришълци са толкова прозорливи, как са допуснали такава дупка в програмите на роботите?

Този въпрос наистина не ми даваше мира.

Мъжът сви рамене.

— Не мога да си го обясня. Това тревожеше и мен. Но не и сега. Вече нищо — добави той мрачно — не може да ми вдъхне страх. Нищо и никой. — Отново се вторачи в нас. — Сега искам отговор! Кажете ми поне една причина да ви оставя живи дори още минута!

Дилън ме погледна неуверено. Почти прочетох мислите й: „Сигурен ли си все пак, че този не е Лару?“

— Имай ми доверие — прошепнах й и заговорих на фалшивия Владетел. — Нужна ви е застраховка. — Надявах се да не се досети за смисъла в погледа на Дилън и моите думи. — Спомнете си Самаш. И робота, когото разкриха в Командването на военните системи. Да, не е лесно да ги унищожиш. Превъзхождат хората? Несъмнено. Но безсмъртни ли са? Не. А аз дори си мисля, че знам как пришълците са се обезопасили срещу провал.