Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 151

Отпуснах се, вдишах дълбоко (чух Дилън да прави същото), после се съсредоточих… и с усилие на волята прехвърлих внушената ми информация.

За секунда ми се зави свят и всичко свърши. Толкова бързо, че не можех да повярвам.

— Това беше — промърморих. — Дилън?

— И аз приключих, стига прилошаването ми да е каквото си мисля…

Техниците внимателно вдигнаха шлемовете на гъвкавите им пръти. Аз и съпругата ми станахме и се вторачихме във великана. Имаше все същия вид на пълен идиот.

Лару въпросително погледна Мертън.

— Нещо хванахте ли?

— Да, има запис — увери го тя. — Но не знам съдържанието му.

Внезапно се сетих какво бе станало. Насрещен ход на Владетеля. Та пред мен беше създателката на процеса, благодарение на който се намирах и на Цербер, и на още четири места. Процесът, който не прехвърляше, а записваше и копираше информацията от мозъка! Ако бе извлякла кодовете от нас, вече не бяхме нужни. Проклех се за пропуска и се вкопчих отчаяно в надеждата, че Думония и незнайните експерти от Конфедерацията не са забравили кой е противникът им тук.

Влязоха още двама помощници с чудата изправена количка. Заповядаха на гиганта да стане, наклониха го напред и подпъхнаха количката под него. Откараха го все така вдървен и Мертън излезе с тях.

— Къде отиват? — попитах с искрен интерес.

— Първо ще го свържат с анализатор, за да видим има ли промяна и дали изобщо можем да я установим — спокойно обясни Лару. — После… ще видим. Стъпка по стъпка, забравихте ли?

Минаха няколко дълги минути и Мертън се върна.

— Не мога да забележа нищо, което се поддава на измерване. Поне наглед всичко си е съвсем същото.

Лару въздъхна.

— Добре. Стигнахме до пълната проверка. Подготвихте ли Самаш?

Жената кимна, отиде до разговорната уредба на стената и се обади на някого. Чух гласа на Боген, долових и изненадата му, когато Мертън спомена името. Въпреки това след по-малко от минута в лабораторията бе вкарана количка с още едно безжизнено тяло. По нищо не приличаше на загорелия колос. За пръв път виждах толкова възрастен човек на Цербер, макар че вероятно едва бе прехвърлил петдесетте.

— Техник е на острова — каза Лару. — Извънредно верен, неособено умен, и както виждате, отдавна му е време да се прехвърли в ново тяло.

— Ама че опаковка сте му приготвили — промърмори Дилън.

— Е, не можете да отречете, че поне ще изглежда по-добре.

— Той… под наркоза ли е?

— Упоен е с едно вещество, за което и вие поназнайвате нещичко.

— Тъй ли било!

Схванах замисъла. Веществото предизвикваше форсирана размяна на съзнания, ако наблизо имаше друг човек, също упоен с него или поне достатъчно дълбоко заспал. Откараха Самаш в съседната зала и след малко Мертън и техниците се върнаха.

— Нека му дадем един час — каза тя уверено. — Ще ви повикам, когато свършим.

Отново ни изгониха що-годе вежливо. Но пък ни нахраниха с изключително вкусни гозби.

— Доста съм напрегната — призна си Дилън.

— Искаш ли още един повод за главоболие?

Обясних й опасенията си за Мертън. Моята мила само поклати глава.