Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 152

— Направихме каквото можахме, нали?

— Ще видим. Далече сме от края.

След час наистина ни повикаха. Заварихме лабораторията без промени, ако не броим гиганта, който сега изглеждаше заспал върху количката в средата. Не забелязах никъде старото тяло и предположих, че са го оставили тихо да издъхне.

Вече нямаше съмнение, че огромният робот е одушевен. Бе добил съвсем естествен човешки вид, а лицето му сякаш излъчваше неподдаващо се на обяснение присъствие.

— Събудете го! — заповяда Лару.

Доктор Мертън и двамата й помощници отстъпиха към стената, прозвуча оглушителен гонг. Жената извика:

— Самаш, стани!

Тялото се раздвижи, ние също долепихме гърбове о твърдата стена и затаихме дъх. Петимата Лару настръхнаха.

Очите на Самаш се отвориха, лицето му се разкриви в недоумяваща гримаса. Издаде дълбок басов стон, разтърси глава и седна на количката.

— Ка… какво стана? — изпъшка той.

— Я се погледни, Самаш — подкани го Лару. — Виж в какво се превърна! Това е моят дар за тебе!

Гигантът сведе поглед към тялото си, ахна, но явно мигновено осъзна промяната. Леко скочи от количката, протегна се и ни изгледа с едва забележима усмивчица. Изобщо не харесах подтекста й.

— Самаш, аз съм Уогънт Лару. Активиращ код АЖ 360.

В първия миг гигантът остана неподвижен, сякаш нещо го бе смутило, а после се разсмя гръмогласно.

— Самаш, активиращ код АЖ 360! — наежено повтори Лару.

Загорелият великан изведнъж млъкна, на лицето му ясно се изписаха злоба и раздразнение. Протегна ръка към мъжа с козята брадичка.

— Няма да търпя никакви заповеди от тебе — изсъска той присмехулно. — Никой не може да ми заповядва! Не подозираш какво направи, Лару! Знам значението на активиращ код АЖ 360. Но за мен това е празен звук. Този път я оплеска, приятелче! — Престанал да обръща внимание на останалите в залата, великанът сякаш заговори на самия себе си: — Що за чувство! Що за сила! Като бог съм! — Той пак се извърна рязко към младия мъж. — А ти никога няма да научиш колко е прекрасно… който ще да си в тая групичка. Свършено е с тебе, Лару!

И скочи светкавично към петимата.

— Пазете ме! — писна с все сила момичето, което правилно си бях набелязал.

В гласа й звънеше непресторена паника, а аз и Дилън изтръпнахме — другите четирима заедно с Мертън и техниците се стовариха мълниеносно върху гиганта и го приковаха към пода.

— Божичко! — едва прошепна жена ми. — Всички са роботи!

Момичето — истинският Владетел на Цербер, отстъпи към разговорната уредба.

— Говори Лару. Охраната веднага тук!

„Веднага“ беше слаба дума — след секунда залата се претъпка от униформени полицаи с насочени оръжия. Боген, който също беше с тях, кресна:

— Дръпнете се от него!

И отново последваха изумително бързи реакции — изведнъж Самаш остана сам насред залата, но му бе необходима нищожна частичка от секундата, за да се хвърли срещу ченгетата.

Нямаше обаче никакъв шанс. Те бяха чевръсти поне колкото него. Множество лъчи се впиха навсякъде по грамадното тяло. Трудно ми беше да повярвам на очите си — лъчите режеха стомана, унищожаваха почти всички известни материали във вселената… но успяха само да възпрат гиганта. Дори не напълно. Правеше малки мъчителни крачки напред. Достигна до първите полицаи, но те не трепнаха. Вече се виждаше, че е безсилен срещу оръжията им.