Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 150

С Дилън изохкахме в един глас:

— Санда!

Не беше нашето момиче, а съвършена имитация на сегашното й тяло — тоест бившето на моята съпруга.

— Изобщо не съм подценил нашето приятелче — промърморих през зъби. — Що за гнусен номер!

Петимата ни гледаха самодоволно.

— Предположих, че ако сте намислили да се надхитряте с мен, едва ли ще ви е приятно да съсипете близък човек — каза младият мъж.

— Щом се уверите, че всичко е наред, веднага ще я убиете! — гневно избълва жена ми. — Знаете, че не мога да участвам в такова нещо.

Единият от актьорите се подвоуми и аз забелязах как изви очи към останалите. За миг никой от тях не помръдна. И тогава открих нещо любопитно — недораслото момиче съвсем естествено вдигна ръка да се почеше по носа. Мъжът с брадичката се престори, че размишлява съсредоточено, но май просто зяпаше тавана. Накрая каза:

— Не ви насилвам. Така обаче сериозно затруднявате проверката, а сами разбирате, че нищо няма да предприема, без да съм сигурен във вашата информация.

Вдигнах рамене.

— Няма защо да ме гледате сърдито. Не аз настоях това внушение да остане в психиката на съпругата ми.

— Дори и без него не бих направила такова нещо! — отсече Дилън на секундата.

Лару — или актьорът — поумува още малко и въздъхна.

— Излезте и двамата. Почакайте отпред.

— Е, разказах ли ви играта? — ухили се жена ми.

Побутнах я към вратата, за да не прекали. Въпреки маниакалното желание да се сдобие с тяло на робот, Лару може би беше достатъчно смахнат да се откаже от всичко, опитаме ли се да го унижим. Излязохме в коридора.

— Не го притискай — предупредих я веднага. — За него някои неща са по-важни дори от проекта „Феникс“.

Тя мълчаливо стисна ръката ми. Скоро доктор Мертън ни повика да се върнем в лабораторията.

— Добре — веднага каза Лару. — Продължаваме стъпка по стъпка. Първо ще се опитаме да почистим, образно казано, някое тяло, което ви е безразлично. После Мертън ще го провери и ще види можем ли да научим нещо от процеса. Поне това задоволява ли ви?

Озърнахме се. Роботът с външността на Санда бе върнат в кабинката си. Погледнах Дилън и свих рамене. Тя въздъхна.

— Имаме ли избор? Да започваме!

Новият робот стъписваше още с вида си. Невероятен бронзовокож гигант с издути до пръсване мускули. Този си изглеждаше свръхчовек дори без да знаеш какви са скритите му възможности.

И явно беше лишен от съзнание. Наложи се Мертън и техниците да го съпровождат до стола.

— Май нямат почти нищо в главите си, когато ви ги доставят — не се сдържах аз.

— Включи се, изключи се, върви напред, върви назад, стани, седни… Горе-долу това е — обясни изследователката. — Повече не им е нужно, макар че винаги мога да добавя и още основни команди. Човешкото съзнание, което влагаме в тях, е напълно достатъчно.

Седнах до тази твар, а Дилън се настани до мен. Лично за себе си определях момента като най-напечен, защото смятах Лару за въплъщение на абсолютното зло и нито за миг не бих му се доверил.

Шлемовете бяха нагласени на главите ни, усещах прилепването на сензорите.

— Добре — обади се Мертън, — каквото поискахте, подготвихме го. Сега да видим вие какво ще направите.