Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 149

— Ама че колекция има Лару! — възкликнах възхитен. — Тези ги виждам за пръв път.

— Дори ходят еднакво — отбеляза Дилън. — И жените — точно като мъжете.

— Да, добри актьори са. Даже май прекалено.

— Е, как ще разпознаем истинския Лару? И можем ли да сме сигурни, че той изобщо е тук?

— Много просто — отвърнах. — Накрая той ще е последният, който още мърда.

Полицаите ни предадоха заповедта и ние веднага се спуснахме долу. Петимата новодошли заедно с Боген и Мертън ни чакаха в лабораторията, където бяха поставени точно пет стола.

— Дори краката си кръстосват еднакво — прошепна жена ми и аз едва сдържах кикота си.

Този път самоувереният мъж с брадичката говореше от името на всички.

— Ето го пак и Куин Жанг. Нямах намерение срещата ни да се повтори, но се оказа неизбежно.

— Ще се постарая да не бъдете недоволен.

— Дано! — изръмжа той. — Не понасям хора, които стават незаменими. Би трябвало да разбирате защо.

Кимнах небрежно.

— Винаги можете да сложите край на всичко.

Той се престори, че не ме е чул, и се обърна към Дилън.

— За мен е удоволствие да се запознаем. Надявам се, че сегашното ви състояние е приемливо за вас?

— По-добро не може и да бъде — отвърна тя с предишното си самочувствие.

Почти чух неизречената й мисъл и бях готов да я разцелувам. Беше си казала, че при лов на борки Лару пръв ще напълни гащите.

— Сигурно се досещате, че първо ще направим някои… проверки?

— Щом сте готови, ние сме на линия — заяви Дилън. — Знаем не по-добре от вас какво носим в главите си. — Взря се поред във всеки от петимата. — Е, кой ще е пръв?

— Засега няма да сме ние.

Мъжът в костюма кимна на Боген, който веднага излезе. След малко двама техници вкараха с количка устройството, каквото бяхме описали на Мертън няколко дни по-рано. Личеше, че е сглобено набързо и от части, принадлежали към различни апарати, но щом специалистката разчиташе на него, аз нямах нищо против.

Три удължени чрез дебели и дълги гъвкави прътове шлема, свързани с електронни схеми в неугледна на вид кутия. С помощта на Мертън техниците скачиха чудото с постоянното оборудване на лабораторията. Накрая тя провери всичко и погледна към нас.

— Готово е.

Не можех да се отърся от чувството, че ей сега ще ме екзекутират с ток — толкова нелепо изглеждаше конструкцията. Накратко казано, машината трябваше да даде на мен и Дилън възможност да изпращаме импулси от своите мозъци в трети. Разбира се, един компютър щеше да свърши същата работа, но тогава ние нямаше защо да сме тук. Техниците нагласиха столове под шлемовете.

— Сега какво? — попита представящият се за Лару.

— Нужен ни е робот — отговорих. — Първо ще прехвърлим сигнала, после вие ще напъхате в него нечие съзнание по добрия стар обичай на Цербер.

— Мертън… — подкани той.

Жената отиде до една от кабинките и отвори вратата. Този път роботът вътре не приличаше на труп, беше си съвсем като жив. Само че очите му изглеждаха абсолютно празни. Никой човек не би могъл да наподоби такава липса на каквото и да е изражение.