Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 147

— Има начин да избегнем и това — невинно напомни докторът, но аз забелязах пламъчетата в очите му. — Подготвил съм всичко, в случай че се съгласите.

Дилън ни погледна смутено.

— Аз… не знам дали ще се престраша.

— Да, рискът е голям — призна Думония. — Напълно разбирам предпазливостта ви. Двамата можете да се окажете едновременно и в двете си тела. И какво? Нали и без туй ви се иска да сте вечно заедно. Или пък ще се слеете в една нова личност… Истински страшното за вас е изведнъж да осъзнаете, че не си допадате особено. Важи повече за Куин, който преди да попадне тук и открие, че е що-годе добър човек, бил един крайно неприятен особняк.

— Знам — промълви Дилън. — Това ме плаши най-много. Обичам го какъвто е сега, но едва ли бих понесла предишната му личност. Май твърде много е приличал на Уогънт Лару.

Вторачих се стъписан в нея. И тя ли?!

— Има още една възможност — неохотно добави психиатърът, явно разочарован от нейната неотстъпчивост. Подозирам, че гореше от професионално любопитство да наблюдава как съзнанията ни се сливат или каквото там още можеше да стане. — Да наглася внушенията така, че и двамата да сте необходими за препрограмирането на роботите.

Погледнах го с укор.

— Онези от Конфедерацията са препоръчали точно това, нали? За да не се превърне никой от нас в заложник.

Той се прокашля, вдигна рамене и се засмя.

— Кой добър лекар не предлага всички възможности?

— Значи ще отидем заедно — твърдо изрече Дилън, — колкото и да не им се хареса. Добре… — Тя се поколеба. — Но не е ли все едно, че сме ви посочили с пръст? Няма ли да се досетят кой е вложил информацията в нас?

— Ако успеем, това няма никакво значение. Пък обърка ли се нещо, е… имам и резервни варианти. Не се тревожете за мен. Винаги си осигурявам добро прикритие.

— Убеден съм — подхвърлих сухо. — Да започваме тогава.

Както и очаквах, новият план ядоса Боген.

— А аз какво можех да направя? — попитах простодушно. — Слизаме си с асансьора от кабинета на Думония и хоп!… Падаме в несвяст. Събуждаме се след половин час в другия край на града и всичко вече е в главите ни. Вашите хора, дето ни следиха, са ни изтървали от поглед.

И това не му харесваше, но му оставаше само да беснее.

— Поне знаете необходимото, нали?

— Да.

Бях му обяснил подробно и недвусмислено условията и предпазните мерки.

— Шефът ще се раздразни здравата — изръмжа Боген. — Има твърде голяма вероятност нещо да тръгне накриво. Както и да е… Вие двамата идвате на острова днес следобед. И си вземате каквото ви трябва. Май ще ни гостувате дълго.

Кимнах и прекъснах връзката.

— Как мислиш, Лару ще захапе ли стръвта? — неспокойно попита Дилън. — Та той направо се оставя в ръцете на Конфедерацията!

— Ще отстъпи засега, но много ще внимава. Няма друг избор, както ни увери… знаеш кой.

— Представи си само! Най-могъщият човек на Цербер, единият от Четиримата владетели на Диаманта и вероятно сред най-страшните властници в човешката история, а се бои до смърт!