Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 146

— Значи ще му дадем каквото иска — въздъхна Дилън. — А ние печелим ли нещо?

— О, преди да се захванем с решителния етап, ще трябва да се погрижим вие двамата да сте напълно защитени. Просто е — ще закодираме у вас необходимата му информация като сложно внушение чрез методите на Конфедерацията. Никой от хората на Лару не може да се справи с тези кодове. Ако греша, значи вече сме загубили войната. С други думи, можете да им съобщите информацията само доброволно, иначе нищо няма да си спомняте. При това ще знаете единствено какво трябва да се направи, но не и защо. Ще се погрижим също тъй за необходимостта процесът да се повтаря при обработката на всеки изкуствен организъм…

— Но той допуска само мен на острова — натърти Дилън. — Няма ли веднага да ме превърне в робот, за да има информацията когато пожелае, въпреки всякакви предпазни внушения?

— Ще се справим и с тази опасност. Можем да добавим още една психоблокировка, като десетките, с които Конфедерацията е натъпкала главата на Куин през годините. Не е трудно от всекиго да се изтръгнат сведения чрез изтезания или химическо въздействие. Затова си служим със същите средства, за да сме застраховани, че подобни груби опити ще бъдат безсмислени. Ето кое е възпряло Лару да превърне моментално Куин в робот! Хората от неговата служба за сигурност веднага биха разпознали направеното и ще се примирят, защото разбират, че в такива случаи упорството е безполезно. Най-общо казано, в психиката се влага информация, която изтрива други данни още при първия опит за насилие над носителя им или дори по собственото му решение. Лару не би се осмелил да ви пипне с пръст. Ще има нужда от вашето пълно и доброволно съдействие. Така сте защитени и вие, и ние.

Дилън го гледаше недоумяващо и аз се намесих.

— Думония ни обяснява, че командата за заличаване на информацията може да се задейства не само при насилие, но и по желание на носителя, а дори и от външен източник — да речем втори агент на Конфедерацията. Май нашият мил доктор си е послужил с нещо подобно спрямо Лару, за да осигури собственото си благополучие.

Психиатърът се ухили до уши и кимна.

— Но нали все пак ще му дадете отговора, към който се стреми толкова стръвно! — избухна жена ми.

Докторът вече с мъка сдържаше кикота си.

— Моля те, Дилън, положи още малко усилия — казах спокойно. — Вече познаваш нашия начин на мислене. И си припомни, че в онези квазиклетки може да се вкара каквато и да е допълнителна програма.

Тя млъкна и се намръщи. Тъкмо смятах, че ще трябва да й поднеса всичко сдъвкано, когато видях как изведнъж долната й челюст увисна.

— Олеле!…

— Съжалявам, че ще го свършиш сама — промърморих след малко. — Мразя да пропускам най-сладките моменти в подобно голямо надлъгване. В края на краищата, идеята е моя.