Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 145

И двамата кимнахме. Не бяха нужни повече обяснения.

— Сега какво ще правим? — попитах Думония.

— Анализирахме пробите; доста си поиграхме. Веднага ще ви кажа истината — доктор Мертън е права. Нямаме и най-смътна представа как можем да повторим тези структури. Просто не ни е по силите. И според мен това е чудесно. Не бих искал и ние, хората, да се захванем с такива проекти, а дори Господ не би ме разубедил, че Конфедерацията ще се откаже да положи неимоверни усилия в тази посока. Добрата новина за нас е, че въпреки неспособността ни да разберем как функционират роботите, поне открихме начин да ги подхлъзнем. Не знам дали ви е ясно какво искам да кажа?

— Ни най-малко — уверих го аз.

— Добре, ето един пример — макар да не мога да си направя молив, ясно ми е за какво служи той, нали? В момента си имаме работа с несравнимо по-сложен вариант на същото положение. Ако основната програма за подчинение беше в самата химическа структура, здравата щяхме да загазим. За щастие съществува отделно програмиращо устройство във всяка квазиклетка. Доста сложно е и изобщо не го разбираме. Само че можем да добавяме информация и сме сигурни, че тя ще се предава и съхранява чрез микробите на Уордън така, както ние тук си разменяме съзнанията.

— И до какво водят вашите наблюдения? — нетърпеливо попита Дилън.

— Половината проби бяха изпратени на друго място, останалите задържах в своята лаборатория, където и свърших цялата практическа работа. Важно беше да имам изобилие от местната разновидност. Просто очарователно! Използвах организъм, чиято същност не проумяваме, за да повлияя на друг, който пък не бихме могли да възпроизведем. Но с помощта на компютрите във външния свят накрая все пак разгадахме информационната схема. Езикът на химическото кодиране е заплетен и няма нищо общо с човешката логика, затова работата се проточи, ала накрая се справихме. Имахме късмет и с друго — основните програми за подчинение се повтарят във всяка клетка. Оказа се, че независимо дали са взети от мозъка или от друга тъкан, клетките са едни и същи. Просто се превръщат в необходимото…

— Добре де, можете ли да премахнете ненужната ни програма? — не се стърпях и аз.

— По никакъв начин. Но пък ще направим същото, което преди време предложих спрямо дълбоко заложените внушения. Не забравяйте, че клетките се поддават на допълнително програмиране. Ще добавим наши команди, които да обезсилят основните програми. И накрая ще имаме необременено съзнание в свръхчовешко тяло.

— Мертън няма как да не се е сетила за подобна възможност.

— Уверен съм, че е — съгласи се Думония. — Но са й липсвали възможностите на компютрите в Конфедерацията, за да разчете напълно кодовете, още по-малко пък да си изясни езика, на който са написани. Затова проектът „Феникс“ е закъсал. Дори не подозирате какви мощности бяха впрегнати, за да успеем! Лару е налучкал истината — никакви връзки не биха му помогнали да си осигури толкова машинно време, без да привлече Сигурността като с магнит.