Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 144

Доктор Думония се подсмихна.

— О, всичко се дължи на две-три чудеса на съвременната техника. Всъщност Боген и в момента си мисли, че ни подслушва. Само че чува съвсем друг разговор. Толкова приятно се работи в технологична среда, изостанала поне с три десетилетия…

— И тези ваши анархистки настроения срещу Конфедерацията… Знаех си, че нещо не е наред, но така и не отгатнах на чия страна сте.

— Естествено работя преди всичко за себе си. Както впрочем постъпвате и вие двамата. Не съм мошеник и онова, което сте чули от мен досега, е самата истина. Конфедерацията ме отвращава. Ако можех да бъда сигурен, че пришълците няма да погубят цялата човешка раса, пръв бих ги насъскал към разправа с онова закостеняло общество. Няма по-добра стимулираща инжекция за човечеството от една разтърсваща и опустошителна война, стига то да оцелее в нея, за да продължи развитието си. Освен това искам да се наслаждавам на своята професия и на лукса, с който съм свикнал.

— Тогава защо… защо работите за тях? — озадачено промърмори Дилън.

— Аз не работя за тях в точния смисъл на тези думи. На Цербер всъщност представлявам Конфедерацията и това ми се струва много изискана шега. Куин може да ви разкаже повече за възгледите ми, понеже сега нямаме много време за философски беседи. Само да добавя, че с Конфедерацията сме си взаимно полезни. По същия начин използвам Лару, хората му и цялата тукашна система. Всичко е подчинено на стремежа ми да живея както ми харесва и да се отдавам на любимите си занимания.

— Изобщо не разбираем защо пратиха и мен тук — казах откровено, с цялото уважение на един професионалист към друг. — Можехте сам да свършите всичко, почти без да рискувате.

— Е, не е точно така. Ако припаря до Лару, особено пък до неговия остров и проекта, ще се изложа на прекалена опасност, а аз се пазя от това. Вече казах, че действията ми са част от намерението да поддържам личното си блаженство възможно най-дълго време. Надявам се — безкрайно дълго! Затова не си падам по дръзките акции. А и Лару не би ме допуснал до себе си или до роботите, защото… го познавам твърде добре. — Думония се ухили зъбато. — Той продължава да живее с илюзията, че и аз съм бил подложен на частично промиване на мозъка. Само затова ме търпи. Е, има и втора причина да не възложат задачата на мен. Твърде отдавна съм тук, твърде добре познавам местните хора. Липсва ми безпристрастност. Нуждаеха се от нов ум с аналитични способности, за да отсее плявата и събере действително съществената информация. Пък и така Куин рискува главата си, а не аз своята…

Дилън обаче не мирясваше.

— Току-що заявихте, че не ви интересува дали пришълците ще нападнат Конфедерацията. Защо тогава помагате да бъдат спрени?

Докторът изведнъж стана много сериозен.

— В техните създания е скрита най-страшната опасност. Съвършени организми, превъзхождащи човека във всичко. И изцяло поддаващи се на програмиране. Разбира се, ние също сме програмирани донякъде от онова, което наричаме наследственост и социална среда. Но имаме и способността да надмогваме натрапените ни ограничения, тоест да се отклоняваме от програмата. Затова нито едно тоталитарно общество в човешката история не е успявало да смаже окончателно независимия дух на отделната личност. Роботите са първата истинска заплаха за свободата ни, с която се сблъскваме. Те не могат да надраснат своята програма. Меко казано, плашат ме до полуда.