Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 143

— Няма да набърквам и нея! Тогава… забравете за уговорката ни.

Боген се ухили гадно.

— Нямам нищо против, щом толкова искаш и двамата да умрете веднага. Още отначало ти беше ясно — ще се подчиняваш на поставените от нас условия. Не се инати. Искаме тя да бъде тук точно след два часа.

— Добре де… — въздъхнах. — Засега съм съгласен. Я почакай! Тя е професионална майка. Забранено й е да пътува по вода заради борките.

— Кой ще възрази? По лична заповед на председателя Лару тази забрана в момента не важи за Дилън. Ако някой вдигне пушилка, прати го да си поприказва с мен.

— Аз пък си мислех, че и това й е внушено.

— Думония вече се погрижи да премахне внушението. Не беше чак толкова трудно. Хайде, побързай, че губим време!

Прекъснах връзката. Промяната в правилата ми вдъхваше тежки предчувствия. Макар че Дилън нямаше нищо против да се разходи.

— Нали сме заедно във всичко?

Какво да направя? Изпратих я до катера. Тя видимо се зарадва, защото наистина обичаше морето. Нямаше я около пет часа и аз все повече се изнервях.

— Нищо ли не ти сториха? — попитах веднага, щом я зърнах.

— Не — засмя се жена ми. — Бях на руля почти през цялото време, прекарах си много приятно. Замъкът е разкошен. Е, пуснаха ме само до първия етаж, връчиха ми ей онази запечатана хладилна кутия и ме изпъдиха.

Взирах се напрегнато в нея. Как да разбера дали не са я подменили с робот? Ще доловя ли промяна, ако набързо са я пъхнали в психомашините за някое ново внушение.

Успокоих се с мисълта, че засега не биха дръзнали да ми пратят робот. Нали всяка нощ с Дилън можехме да си разменим телата? За другото трябваше да разчитам на Думония… но можех ли да му имам доверие?

Внесохме кутията в апартамента и зачакахме новите указания, които — чудно защо — се бавеха. Накрая ни омръзна, свършихме малко от всекидневната работа на фирмата и си легнахме.

На сутринта кутията липсваше. Веднага се обадих на Боген за кражбата и той изобщо не се зарадва. Бяхме обкръжени от охрана, камери, алармени системи… но и този път те не му послужиха за нищо! Друг факт обаче го вкисна окончателно. В кутията имало пет отделни следящи устройства, дето и досега работели съвсем нормално. Според данните им тя още била в нашия апартамент.

Само че никой не успя да я открие. Ченгетата намериха единствено някакъв дребен излъчвател, натикан в пролука между дъските на пода. Чудесно имитираше сигналите на всичките пет устройства.

Боген хем се вбеси, хем провеси нос. Бях уверен, че до Лару ще стигне силно фризирана версия на случката.

Аз пък се възхищавах на резидента на Конфедерацията в района, който явно се извисяваше с цял ръст дори над мен, поне по безумното си нахалство. Изгарях от нетърпение лично да се запозная с него.

Пробите от тъкани бяха изчезнали в неизвестна посока преди девет дни и Боген не пестеше заплахите. Накрая и аз, и Дилън трудно контролирахме нервите си.

Когато дочакахме обаждането, двамата отпътувахме веднага и ми се стори, че зловещият координатор и хората му дори не подозират причината.

— Пък аз все се чудех защо говорите тук без никакви притеснения — рекох след малко на агента, оказал се добър наш познат.