Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 142

Съобщих на Боген, че съм влязъл във връзка и остава да чакаме резултата. Знаех какво ще бъде напрежението дотогава. Но се радвах, че Дилън е много по-свежа, жизнена, сякаш изцяло възстановена. Да не беше надвисналата над нас примка, следващите три дни сигурно щяха да са най-щастливото ми време на Цербер.

В края на третия ми се обади някой, когото не познавах, а и не разбрах откъде точно ме търси. Боген не само бе заповядал подслушването на видеофона, но наоколо бе просто претъпкано с какви ли не следящи устройства. Въпреки това се съмнявах, че ще научи много.

Нямаше образ, само звукова линия.

— Куин Жанг?

— Аз съм.

— В предложението ви има несъмнен смисъл, но нищо не може да се направи, без да получим проби от тъкани.

Затаих дъх.

— Какво количество е необходимо?

— Около петдесет кубически сантиметра мозъчна и още петдесет от каквато и да е друга тъкан. Възможно ли е.

— Ще видим — казах на незнайния си събеседник. — Как да ви уведомя?

— Пак ще се чуем.

Връзката прекъсна и точно тогава влезе Дилън.

— Кой беше?

— Сещаш се. Време е да се отбия в канцеларията на Сигурността, за да информирам Боген.

Той настоя да говори лично с мен и аз седнах пред техния видеофон.

— Обадиха ми се. Искат две проби от тъкани.

— Очаквахме нещо подобно — кимна координаторът. — Интересувам се само от любопитство — как се свързаха с тебе? Не си излизал през целия ден, нито имаш регистрирани разговори. Пък и никой не ти е гостувал.

— Говорихме по видеофона. Мислех, че сте записали всичко.

Той не прие новината спокойно.

— Да, всичко се следи. Ще проверя пак, но от контролните служби не са ми съобщили за проведен разговор. Това никак не ми допада. Не би трябвало хората на Конфедерацията да са толкова неуязвими тук.

Боген стана, а аз не помръднах от стола си. Не се съмнявах, че скоро ще се върне.

— Какво показа проверката?

— Никакви обаждания. Пуснахме записите и от следящите устройства във вашето жилище. Жанг, нали не се опитваш да си правиш майтапи с нас? Не се чува нищо освен фонови шумове. Накрая влиза жена ти и пита: „Кой беше?“, а ти отговаряш: „Сещаш се“.

Подсвирнах. Бях впечатлен поне колкото него, макар и не по същите причини.

— Е, какво решихте?

— Ще получиш тъканта.

— Аз ли да я взема или ще ми я доставите вкъщи?

— Много смешно… Ще трябва да си я вземеш сам, защото искам да проследя как ще попадне у агентите на Конфедерацията.

— Ей сега ще кажа да приготвят един катер.

— Не. Председателят Лару заповяда да предприемем предпазни мерки спрямо теб и ти повече няма да стъпиш на острова. Опиташ ли се, ще те очистим.

— Хей, не сме се разбирали така! — възмутих се съвсем искрено, а стомахът ми тревожно се сви.

Ако Сигурността на Конфедерацията одобри плана, непременно трябваше да съм на острова в решителните дни!

— Променихме правилата, Жанг. Сам призна, че си убиец, а ние не подценяваме уменията ти. Няма да рискуваме излишно.

— Но нали трябва да дойда, ако ми изпратят нещо?

— Не се налага. Ще го пренесе жена ти. Все още й е внушено да не посяга на човешки живот, затова присъствието й е по-безопасно.