Читать «Хоризонти» онлайн - страница 40

Аркади реши да разясни положението.

— Засега всички можете да останете тук, включително и съпругата ти фермерка. Помолиха ме само да не обикаля лагера без придружител.

Фаун кимна, за да покаже, че приема условието, въпреки че Даг се понамръщи, а Фаун се сети със закъснение: „Кой е помолил?“

— Отначало ще наблюдаваш и ще слушаш — заяви Аркади, — поне докато не измисля начин да изчистя замърсената ти същност. А не знам дали ще успея.

Даг изви вежди.

— Добър слушател съм. Всъщност твой чирак ли ще бъда, или пациент?

— По малко и от двете — призна Аркади. — Нали ме попита — не, всъщност тя ме попита — поправи се той тихо, — дали съм забелязал някаква закономерност в разказа ви. Забелязах. Езерняк осъзнава късно, че притежава лечителски сили, и без каквито и да било напътствия се опитва да съсипе същността си.

— Знаеш ли, имах съмнения, че полудявам или че се превръщам в злина. Твоето тълкуване ми харесва повече.

— По принцип развитието, което си претърпял, отнема пет до шест години, не пет или шест месеца — изсумтя Аркади. — Нормално е да се чувстваш объркан. На колко години си? Някъде на петдесет, нали?

Даг кимна.

— Талантът ти се проявява с петнайсет години закъснение. Нямам представа какво си правил през това време…

— Бях патрулен — обясни кратко Даг.

— Нито пък знам защо се проявява толкова късно — довърши Аркади.

Даг се усмихна на Фаун.

— Мислиш ли, че фермерското момиче е отключило способностите ти? — попита лечителят. — Признавам, че не виждам начин.

Даг се усмихна по-широко.

— Братът на Фаун Уит, който има толкова голяма уста, че няма да се учудя, ако в най-скоро време му избият зъбите, веднъж каза, че няма представа дали аз съм откраднал дете от люлката, или Фаун е откраднала старец от гроба. Май е второто. Аз бях почти готов да легна в своя и сам да се зария. А ето че тя се появи и ме изтегли към живота. Смея да призная, че вече се чувствам много по-спокоен и нямам намерение да се обръщам назад.

Сърцето на Фаун запя.

Аркади поклати глава, после сякаш се сети нещо и каза:

— А, Даг…? — И вдигна ръце.

Фаун видя само отражение, но то бе достатъчно ясно; Бар и Ремо бяха не по-малко стреснати и впечатлени от Даг, а лицето на съпруга й светна. Аркади също имаше призрачни ръце.

— Трябва да помислим как да разрешим малкия ти проблем с липсата на симетрия — заяви Аркади. — И много други неща. — Кимна на Ремо. — Ела, патрулен. Ще ти покажа къде да завържеш конете.

5.

Чиракуването на Даг започна по-рано, отколкото предполагаха. Докато седяха на масата и закусваха — храната беше изпратена в кошница, за да има достатъчно и за гостите — хляб, плънкини, твърдо сварени яйца и чай, на вратата се почука и в стаята влетя задъхано момче.

— Лечителю Аркади! Създател Чала каза да ти предам, че карат ранен патрулен, да дойдеш.

— Добре — отвърна спокойно Аркади. — Предай й, че идвам веднага.

Момчето кимна и хукна презглава навън.