Читать «Хоризонти» онлайн - страница 39

— Не — призна Даг.

Тя погледна Аркади.

— А вие забелязахте ли нещо, господине?

Стори й се, че изражението му казва „Да“, но той дръпна стола си назад, вместо да отговори.

— Слушайте, изглеждате така, сякаш снощи сте спали в някой ров.

— Почти познахте — призна Фаун. При това в компанията на опасни блатни гущери.

— Май няма да имате нищо против една гореща баня — предположи Аркади.

И тримата патрулни го погледнаха с недоумение. Фаун веднага си представи как трябва да се загреят многобройните тенджери вода и побърза да откаже.

— Ще ви създадем прекалено много грижи!

— Нищо подобно. Елате да ви покажа.

Той подсмиваше ли се? Аркади ги поведе навън и по странични стълби от терасата към езерото, към едно покрито с калдъръм място. Зад платнена завеса имаше забележително приспособление: ведро за баня с въже, което го наклоняваше. Имаше и огромен варел — дъното му бе обковано с мед — над открито огнище. Под варела все още тлееха въглени.

— Пътеката води до езерото, ако ви трябва още вода. — Аркади посочи две ведра и кобилица. — Можете да я загреете. Дървата са ей там, зад храстите форзиция. Наливате гореща вода във ведрото, сапунисвате се, изплаквате се, а след това се накисвате във варела. Не бързайте. Трябва да поговоря с хората, но ще се върна. — Погледна Даг. — Ти бръснеш ли се?

— Понякога — отвърна сухо Даг.

— Значи сега е моментът.

Аркади им даде кърпи и нов калъп сапун, след което тръгна нанякъде. Фаун остана да гледа след него, изумена от промяната в държането му, но също така и доволна.

— Толкова ли смърдим? — попита Ремо и помириса ризата си. Бар бе прекалено зает да разучава механизма на душа, за да отговори.

— Сигурно, в сравнение с Аркади — отбеляза Фаун.

— И сега ни накара да останем тук, за да може да поговори… с разни хора. Интересно, с кого ли? — запита Даг.

„Точно така.“ Облекчението на Фаун се стопи, изместено от нова тревога. Колко ли души в лагера имаха повече власт и влияние от лечителя? Защо се налагаше да разговаря с тях? Едва ли бяха много.

Даг помогна на Фаун да се изкъпе първа, след това и той се пъхна под душа с нескрита наслада. Младата жена си каза, че Бар е невероятно галантен, след като предложи да е последен, но после разбра, че така му остава най-много време да покисне във варела. Въздухът бе студен и топлата вода им се стори направо вълшебна. Бар все още не беше излязъл от варела, когато Аркади се върна и завари тримата облечени и седнали пред огнището да си сушат косите. Даг прокара кърпата по главата си един-единствен път, а Ремо отдели на прическата си повече време, отколкото дори Фаун.

Аркади сложи ръце на кръста си, погледна Даг и заяви:

— Така вече е по-добре. Не мога да ти позволя да обикаляш лагера с мен като някой мърляв разбойник.

— Така ли ще стане? — попита предпазливо Даг. — Защо?

— Това е едно от задълженията на чираците.

Фаун едва се сдържа да не подскочи от радост, а Даг просто потри с ръка гладко избръснатата си брадичка.

— Благодаря за предложението, но не съм сигурен колко време ще можем да останем. Работата ми е на север, тук няма какво да правя. — Той стрелна Фаун с поглед.