Читать «Хоризонти» онлайн - страница 42

— Добре де, госпожо лечител, добре. — Отново погледна Даг. — Ти не си ли патрулен? — попита сопнато. — Не си от нашите. Куриер ли си?

— Едно време бях — отвърна Даг. — Сега…

Аркади чакаше с нескрито любопитство обяснението му.

— Нали знаеш, че пращаме патрулните в други лагери с надеждата някой да им налее малко ум в главите? — започна Даг.

— Е?

— Приеми ме като лечител на разменни начала. В пробен период съм. — Даг прочисти гърлото си. — Днес е първият ми ден.

— Аркади, Чала, недейте! — изкрещя Тап. — Вечно ми пробутвате разни новаци…

Аркади се ухили.

— Спокойно, Тап. Даг само ще наблюдава. — Насочи медния си поглед към Даг. — Какво виждаш?

Даг сви леко дясната си длан над подутината и с огромно нежелание разтвори усета си за същност.

— Рязкото движение, когато е вдигнал дисагите, е разкъсало най-слабото място на коремните мускули, част от червата му са се изсипали и освен това се е сецнал лошо. Всичко е възпалено, подуто и положението не е добро. Опитвал се е да се прави на мъж, мътни… — Даг погледна Чала, която го наблюдаваше със същото внимание като Аркади, — и си е казал, че няма нужда от носилка, че може да поязди…

Партньорът му се изсмя.

— Точно така каза!

Тап го погледна вбесено.

— С което е влошил нещата още повече — продължи Даг. — Къде се намира патрулът ви?

— На два дни езда — отвърна партньорът на Тап. — Бяхме на север, почти до бреговете на Грей.

— По някое време червата са се заклещили, разкъсаното се е подуло и сега състоянието му е лошо. Според мен е имал късмет, че не се е наложило да яздят три дни.

Аркади го погледна с уважение.

— Много добре. Ти какво би направил?

Даг започна да обяснява много предпазливо:

— Познавах един в… където бях патрулен. Той имаше нещо подобно. Лечителите си имаха начин да му приберат вътрешностите, затвориха раната и го оставиха да почива, докато коремът му заздравее напълно. Не знам как точно се прибират вътрешности.

— Ако няма усукване и разкъсването е достатъчно широко, можеш просто да натиснеш с пръсти и да ги вкараш на мястото им — обясни Аркади.

— Че аз сам го направих поне пет пъти на идване — оплака се Тап, — но вътрешностите ми все се изсипваха и накрая…

Чала се намръщи.

Аркади въздъхна.

— Сигурно си настоял, че можеш и да похапнеш, а?

— Не и след първия ден — призна Тап.

— Патрулни! — измърмори Аркади, пое си дълбоко дъх и отново се обърна към Даг. — Сега всичко е усукано и подуто, затова трябва да използваме подсилването много внимателно, за да не се получи допълнително разкъсване и в коремната кухина да не влязат кръв и храна, защото тогава със сигурност ще развие инфекция.

Даг кимна.

— Също както при рана с нож.

— Именно. Чала, насочи, ако обичаш, подсилването към възпаленото място, за да видим как ще реагира мускулът и дали ще се отпусне, преди да започнем манипулацията.

Чала кимна, постави ръце над подутината и затвори очи. Даг усети притока на същност към подпухналата плът на Тап. Допълнителното подсилване щеше да ускори опитите на тялото да се лекува само и да облекчи болката и подутината. Процедурата изглеждаше проста. Всички патрулни се учеха да подсилват, дори Даг навремето. Само че Чала насочи потока точно към мястото и плътността му бе впечатляваща.