Читать «Хоризонти» онлайн - страница 38

— Крейн беше от Олеана — намеси се Бар, — прогонен от лагера си заради кражба и защото имал любовница фермерка. Беше станал водач на група бандити по долното течение на Грейс, пленяваше лодките и ги изгаряше, а след това избиваше екипажите. Страшна работа. Ако ние не бяхме на борда, и нашата лодка щеше да я сполети съдбата на останалите.

Ремо продължи:

— Даг ни накара да съберем всички лодки и мъже, които се спускаха по реката същия ден, за да нападнем лагера на бандитите и да го прочистим. Така и направихме. Даг сам хвана Крейн. Ние с Бар бяхме на хълма с друг бандит, така че не видяхме самото… — Той погледна безпомощно Даг.

Даг продължи с напълно безизразен глас:

— Повалих го, като откъснах парче от същността на гръбнака му, точно под врата. Веднъж видях как един човек падна от коня си и си счупи врата точно там, затова знаех какво правя.

— Това не е ли… прекалено? — попита също така безизразно Аркади. Не откъсваше поглед от Даг.

— Той искаше да ми пререже гърлото — обади се Фаун, уплашена, че Аркади може да помисли Даг за хладнокръвен убиец. — А пък хората му се канеха да ни отмъкнат лодката. Даг нямаше голям избор.

— Ако трябваше да го направя отново — продължи Даг, — щях да оставя повече хора да пазят лодките, нищо че щяхме да останем съвсем малко, за да прочистим пещерата. Но не съжалявам за стореното. Само че и това залепна към същността ми. — Той посочи гърдите си.

Аркади се намръщи недоволно.

— Разбирам.

— Няма ли да разкажеш за споделящия нож? — намеси се неспокойно Ремо.

— А, добре — сви рамене Даг. — Сред плячката на бандитите открихме незареден нож. Изглежда, са го взели, след като са убили Езернячка. Крейн трябваше да бъде обесен с останалите, но му дадохме възможност, ако иска, да сподели смъртта си, като зареди ножа. И той го направи. Честно казано, малко се учудих. Почистих ножа и го подготвих за зареждане. Използвах го, за да го екзекутирам, което криеше известна опасност, но пък всичко свързано с него беше опасно. Това бе първият нож, който направих. Много ми се иска създателят на ножове в лагера да провери как е зареден, макар да съм напълно сигурен, че няма такова нещо като наполовина зареден нож. Или е готов за употреба, или не е.

— И защо реши да го направиш? — попита Аркади.

Даг отново сви рамене.

— Брат ми е създател на ножове в лагера на езерото Хикори, така че познавам процеса. Най-много обаче научих, когато разбих същността на ножа си край Боунмарш.

— Всъщност… — прекъсна го Аркади — друго питах.

„Какво дава право на Даг да извърши подобно нещо“, помисли си Фаун.

Даг не откъсваше поглед от неговия.

— Трябваше ми нож. Не ми е приятно да ходя без оръжие.

Възцари се мълчание.

— Знаеш ли, Даг — заговори бавно Фаун, — миналата пролет попаднахме в толкова тежки ситуации, че е истинско чудо как оцеляхме. Сега обаче, като разказваш… не виждаш ли, че събитията са следвали определен ред?