Читать «Хоризонти» онлайн - страница 41

Аркади спокойно отпи глътка чай.

— Не трябва ли да тръгнем веднага — попита Даг, обзет от неудобство.

— Ако патрулният е чак толкова тежко ранен, едва ли щеше да е жив досега — отвърна Аркади. — Допий си чая. — Остави чашата, изправи се бавно и добави: — Когато случаят е спешен, Чала бие камбаната пред лечителската шатра. Два удара или три. Шатрите на всички създатели са наблизо и се чува. Тогава вече трябва да тичаме.

Очевидно сега не се налагаше. Даг прегърна Фаун за довиждане, облече си якето и последва Аркади навън. Не бе ранно утро: изморени, след като бяха пътували трийсет мили, Бар, Ремо и Фаун спаха до късно, но въпреки това станаха преди домакина. Даг пък отвори очи още на зазоряване, обзет от старата несигурност.

Вчера следобед, след като показа на Ремо къде да прибере конете, Аркади очевидно прецени, че Даг има достатъчно приличен вид и може да го покаже пред хората, затова го заведе до лечителската шатра. Даг с изненада разбра, че Аркади не е единственият лечител в Ню Мун Кътоф — в шатрата седеше една по-възрастна жена, отпусната, с развлечени дрехи и много весела — лечителката Чала. Тя огледа преценяващо Даг, разведе го из малкото си царство и го запозна с билколечителя и двамата му чираци, а след това и с партньорката си, жена приблизително на възрастта на Даг. Не засипаха Даг с въпроси, както той се страхуваше — беше очевидно, че Аркади вече им е разказал всичко. Засега беше приет в редиците им. Какво ли следваше?

Пътят до лечителската шатра им отне пет минути покрай брега. Приличаше на къщата на Аркади, само че беше малко по-голяма. Отпред бяха вързани два оседлани коня. Чала и един слаб кестеняв патрулен тъкмо помагаха на другаря му — по-едър и сивокос — да слезе от коня, за да го въведат вътре. Старият патрулен охкаше на всяка крачка.

— Ей, Тап — обади се Аркади неестествено весело, — какво си направил?

— Нищо, мътните го взели! — сопна се сивокосият. — Метнах дисагите на коня, както съм правил сто хиляди пъти. Честна дума! Не е нормално вътрешностите ти да се изсипят, нали? Ох. Ох!

Аркади им отвори вратата, а слабият патрулен се наведе да събуе ботушите на партньора си, след това му помогна да мине през първата стая, където полиците бяха пълни с най-различни документи и записки, и го въведе в следващата, с изглед към езерото. Помогнаха на болния да се отпусне на тясното високо легло в центъра на стаята. Тап беше потен и пъшкаше от болка, но бе толкова любопитен, че не откъсваше поглед от Даг и лявата му ръка.

Аркади и партньорът на Тап му свалиха панталоните, а Чала смъкна долните му гащи до чатала, свъси побелелите си вежди и посочи зачервената издутина отстрани на корема.

— Така — въздъхна Аркади. — Ела насам, Даг, и ми кажи мнението си.

Тап наблюдаваше притеснен Даг.

— Кой е този, мътните го взели?

— Подбирай си приказките, Тап! — скастри го Чала.

— Ако човек не може да ругае в подобен момент, кога тогава? — оплака се патрулният.

— В моята шатра не може — заяви твърдо Чала.

Тап изсумтя и се намръщи.