Читать «Хладнокръвно отмъщение» онлайн - страница 186

Констанс се обърна към Пендъргаст и го целуна продължително по бузата.

— Пази се, Алойзиъс.

— Ще дойда при теб веднага щом мога – каза й той.

Тя стисна ръката му за последно и се плъзна на задната седалка на колата.

Д’Агоста затвори след нея и заобиколи от другата страна. Хвърли към Пендъргаст един последен, напрегнат поглед,

— Пази си задника, партньоре.

— Ще се постарая да следвам съвета ти – метафорично, разбира се.

Д’Агоста влезе в купето и колата се вля в трафика.

Пендъргаст гледаше как колата изчезва във вдигащия се прах. После бръкна в сакото си, извади малки радиослушалки „Блутуут“ и ги притисна към ушите си. Плъзна ръце в джобовете на палтото си и пресече широкото авеню, влезе в Сентрал парк и изчезна по една виеща се пътека, водеща към Кънсърватъри Уотър.

82.

В шест без пет вечерта Сентрал парк лежеше под сънливото очарование на картина от Магрит: небето отгоре в ослепителна светлина, дърветата и пътеките долу обвити в тежък здрач. Пулсът на града ставаше все по-бавен с падането на нощта; такситата по Пето авеню се смълчаваха, прекалено лениви дори да натискат клаксоните си.

Кърбс Мемориал Боутхаус се надигаше като творение от тухли и зеленясала мед до огледалната повърхност на Кънсърватъри Уотър. Отвъд, покрай редицата от дървета – толкова тъмнозелени, че изглеждаха почти черни – се вишеше монолитното протежение на Пето авеню, бастионите от камък пламтяха в розово в отразения блясък на умиращото слънце.

Специален агент Пендъргаст мина между черешовите дървета на Пилгрим хил и спря в дългите сенки, за да огледа крайбрежния навес за лодки и околностите. Беше необичайно топла есенна вечер. Овалното езеро бе напълно спокойно, огледалната му повърхност гореше с тъмночервените и алени пламъци на небето. Съседното кафене беше затворено за деня, само група мъже, които се изживяваха като яхтмени, стояха до ръба на водата и си играеха с конструираните от тях модели на яхти. Край тях няколко деца лениво разплискваха водата, втренчили погледи в малките корабчета.

Пендъргаст бавно обиколи езерото, отминавайки статуята на Алиса в Страната на чудесата, докато се приближаваше към навеса. Върху каменния парапет пред езерото стоеше един цигулар с отворен калъф до краката и свиреше „Приказки от Виенската гора“ като по-скоро скрибуцаше. На една от пейките седеше млада двойка – държаха се за ръцете, шепнеха си и се притискаха един в друг, пуснали еднаквите си туристически раници от двете си страни. На следващата пейка по-нататък седеше Проктър, облечен в костюм от черен шевиот, и се правеше, че чете „Уолстрийт джърнъл“, Един продавач на кестени и горещи гевреци затваряше количката си за деня, а в дълбоките сенки зад навеса, сред храстите рододендрони, някакъв бездомник подготвяше леглото си от кашони за вечерта. От време на време се мярваше по някой случаен минувач по многобройните ален, водещи към Пето авеню.