Читать «Хладнокръвно отмъщение» онлайн - страница 185

— Не знам. Мога само да предполагам, че има нещо общо с това Братство, за което Джъдсън спомена.

— И ако тя е все още жива… Все още ли ще си влюбен в нея? – Лицето й леко поруменя и тя сведе очи надолу.

— И това не знам – отвърна Пендъргаст толкова тихо, че Констанс едва го чу.

Един телефон на масичката звънна и Пендъргаст се пресегна и го взе.

— Да? – Той слуша известно време, след което върна телефона на вилката му. Обърна се към нея. – Лейтенант Д’Агоста е на път за насам. – Направи малка пауза, после продължи: – Констанс, трябва да те попитам: ако по някое време у теб се появят някакви резерви или не можеш да издържаш повече в затвора, само ми кажи и аз ще отида да донеса детето и ще разреша всичко това. Не сме длъжни… да следваме плана.

Тя го накара да млъкне с лек жест, лицето й се смекчи.

— Ние сме длъжни да следваме плана. Във всеки случай аз ще се радвам да се върна в „Маунт Мърси“. По някакъв странен начин намирам за успокояващо да съм там. Не ме тревожат несигурността и делата на външния свят. Но ще кажа едно нещо. Сега осъзнавам, че съм грешила – грешила съм да гледам на детето като на син на брат ти. Трябваше да мисля за момчето от самото начало като за племенника на моя… на скъпия ми попечител. – И тя стисна ръката му.

Външният звънец иззвъня. Пендъргаст стана и отвори вратата. На прага стоеше Д’Агоста с измъчено лице.

— Благодаря ти, че дойде. Винсънт. Приготвено ли е всичко?

Д’Агоста кимна.

— Колата чака долу пред стълбището. Казах на д-р Остром, че Констанс се връща обратно. Бедният, едва не припадна от облекчение.

Пендъргаст извади едно палто от викуня от гардероба, облече го и помогна на Констанс да надене своето.

— Винсънт, моля те, увери се, че д-р Остром е разбрал напълно, че Констанс се връща доброволно – и че тръгването й от болницата е било отвличане, а не бягство; и изцяло по вина на онзи фалшив д-р Пул. Когото ние продължаваме да търсим, но е малко вероятно да намерим.

Д’Агоста кимна.

— Ще се погрижа.

Те излязоха от апартамента и се качиха в чакащия асансьор.

— Когато се върнеш в „Маунт Мърси“, провери дали са й дали старата й стая и са й върнали всичките книги, мебели и бележници. Ако не, протестирай енергично.

— Ще вдигна шумотевица до бога, повярвай ми.

— Отлично, скъпи ми Винсънт.

— Но… по дяволите, не мислиш ли, че трябва да дойда с теб до навеса за лодки? Просто за в случай, че има неприятност?

Пендъргаст поклати глава.

— Винсънт, при всякакви други обстоятелства бих приел помощта ти. Но безопасността на Констанс е твърде важна. Въоръжен си, разбира се?

— Разбира се.

Асансьорът стигна до долу и вратите се отвориха с лек съсък. Те излязоха в югозападното фоайе и минаха през вътрешния двор.

Д’Агоста се намръщи.

— Естерхази може да организира капан.

— Съмнявам се, по съм взел предохранителни мерки. В случай, че някой се опита да ни прекъсне.

Минаха под една структура, напомняща вертикална решетка на крепостна врата, и влязоха в тунела към Седемдесет и втора улица. До къщичката на портиера стоеше необозначена кола с униформен полицай зад волана. Д’Агоста се огледа, след което отвори вратата, за да влезе Констанс.