Читать «Хладнокръвно отмъщение» онлайн - страница 184

Като внимаваше, тя прекоси стаята и отиде до отворения гардероб от отсрещната страна. Опита се да влезе в него, без да скръцне нито една дъска. Вмъкна се вътре и дръпна вратата почти до край, след което се сви в тъмнината. Сърцето й биеше толкова силно и толкова бързо, че тя се боеше, че влезлият може да го чуе.

Още едно тихо проскърцване и леко пъшкане. Вратата към стаята беше отворена. Тя надникна от вътрешността на гардероба, едва позволявайки си да диша. След дълга тишина в стаята се плъзна един тъмен силует.

Кори сдържа дишането си. Мъжът беше облечен в черно, носеше кръгли тъмни очила, лицето му беше скрито. Крадец?

Той отиде до средата на стаята, спря там и накрая извади пистолет. Обърна се към гардероба, вдигна оръжието и го насочи към затворената врата.

Кори замръзна от ужас.

— Излезте, ако обичате – каза гласът със силен акцент.

Изминаха няколко безкрайни мига, Кори се изправи и отвори полека вратата.

Мъжът се усмихна. Свали предпазителя и се прицели внимателно.

— Auf Wiedersehen – каза той.

81.

Специален агент Пендъргаст седеше на една кожена кушетка в приемната си в апартамента Дакота. Резката върху бузата му беше почистена и сега бе останала само лека червена линия. Констанс Грийн, облечена в бял кашмирен пуловер и плисирана, дълга до коленете пола с коралов цвят, седеше до него. Мека светлина изпълваше стаята иззад ахатите с форма на раковина, закрепени непосредствено под корниза на тавана. Помещението беше без прозорци. Три от стените бяха боядисани в тъмно розово. Четвъртата беше изцяло от черен мрамор, върху който се лееше тънка завеса вода и се вливаше тихо в езерото в основата, в което плуваха група лотосови цветове.

На масичка от бразилски палисандър стоеше метален чайник, заедно с две малки чашки, пълни със зелена течност. Двамата разговаряха на нисък глас, едва доловим над ромоленето на водата от водопада.

— Все още не разбирам защо му позволи да замине снощи – казваше Констанс. – Със сигурност му нямаш доверие.

— Нямам му доверие – отвърна Пендъргаст. – Но за това му вярвам. Говореше ми истината за Хелън там, във Фаулмайър – каза истината и сега. Освен това – продължи той с още по-нисък тон, – Естерхази знае, че ако не сдържи обещанието си, ще го открия. Без значение какво ще ми струва.

— А ако ти не го направиш – каза Констанс, – аз ще го направя.

Пендъргаст погледна своята повереница. В очите й проблясваше студена омраза – блясък, който бе виждал веднъж преди. Това, осъзна той мигновено, щеше да бъде сериозен проблем.

— Минава пет и половина – каза тя, поглеждайки часовника си. – След половин час… – Тя млъкна. – Как се чувстваш, Алойзиъс?

Пендъргаст не отговори веднага. Най-накрая се размърда върху кушетката.

— Трябва да призная, че изпитвам във висша степен неприятно чувство на безпокойство.

Констанс го погледна, лицето й бе изпълнено със загриженост.

— След дванайсет години… ако е истина, че твоята… че съпругата ти е надхитрила смъртта, защо тя никога не се е свързала с теб? Защо тази… извини ме, Алойзиъс, но кому е била нужна тази чудовищна, огромна измама?