Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 75

— Отстранете се!

С един удар ме събори и аз паднах върху чувалите.

Под нас чудовищата се пържеха в капан без изход. Търсеха морето, а срещаха само огнени завеси. Много от тях тичаха обхванати от пламъци, все още живи. Пожарите бушуваха в по-голямата част от острова. Смесицата от нощ, обезумели чудовища и червени пламъци създаваше ефекта на китайски театър на сенките. Две трети от гранитната скала бяха изчезнали. До балкона стигаха гласове от лудница. Батис натисна лоста надолу.

Помислих, че островът потъва, като обстрелян с оръдия кораб. От север на юг се издигна горящ купол. В сравнение с това явление нашият фар беше смешно незначителен, по-уязвим от свещ при буря. Вълна от руини и черна кал се надигаше и покриваше цялото зрително поле. Писъците на чудовищата, на Каф, моите, всичко стихна отведнъж. Бях оглушал. Сред изкуствената тишина виждах как се движат устните на Батис. Виждах разкъсани тела да летят на невероятна височина. Виждах експлозията, подобна на живо същество, призовано от Батис. Равнодушен към апокалипсиса, Батис ръкопляскаше, танцуваше и проклинаше, сякаш бе под въздействието на напитка, приготвена от вещици. Една последна лавина нахлу през балкона, поток от лава, който ни покри със студена магма. Някаква вторична сцена от края на света.

Последвалото е без значение. Ние с Каф седнахме на разстояние един от друг. Избягвахме се, жертви на странно подивяване. Ако това бе победа, никой от двама ни не желаеше да споменава или да празнува тази кланица. Два часа по-късно започнах да чувам свирката на далечен локомотив. Постепенно ушите ми отново заотваряха врати към света на звуците и малко преди да настъпи денят почти се бях възстановил.

Приготвихме се за най-зловещата задача. С шалове и кърпи си запушихме носовете. Излязохме, когато ранната утрин осветяваше полето едва-едва, като със свещи. Беше ужасно. Езикът на пламъците бе боядисал фара в черно. Картечните попадения го превръщаха в лице, надупчено от най-жестока вариола. От чувалите на перилата, целите разпрани, все още се сипеше пясък като от пясъчни часовници.

Там, където беше избухнал последният заряд, зееше огромен кратер. Що се отнася до чудовищата, те бяха проснати навсякъде, сякаш поразени от ангел-отмъстител. Невъзможно бе да се преброят труповете. Бяха навсякъде. Много се носеха в морето. Разкъсани, почернели, мумифицирани от въздействието на огъня крайници. Свити, със схванати лапи и зеещи усти. Винаги ще помня тази смрад на изгорена плът, напомняща миризмата на врящ оцет. Някои тела бяха загубили толкова плът, че ребрата им, прегорели, стърчаха като черни пръчки. Други още мърдаха. Това, че ги доубихме, трябва да се разбира по-скоро като проява на състрадание, отколкото нещо друго. Вървяхме между мъртвите и когато виждахме някакво движение, ги пробождахме във врата: аз с един дълъг нож, а Каф с харпуна си. Но гледката събуди най-садистичното у Батис.

Един от тях бе загубил единия си крак догоре, а другия крак до коляното. Бе се превърнал в торс, който се влачеше на лакти. Вместо да го доубие, Батис му препречи пътя. Чудовището видя ботушите, които му пречеха да продължи. С няколко конвулсии смени посоката. Батис пак застана между него и брега и така отново и отново. Но чудовището не се предаваше, с движения на охлюв и биволско упорство се стремеше към морето.