Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 74

— Продължавайте да стреляте — изревах и оставих пушката. — Не позволявайте да се приближат до вратата!

Моето намерение бе да активирам втория заряд, но битката бе тъй разгорещена, че сбърках: вместо да възпламеня динамита на втората линия, хвърлих във въздуха третата, по-отзад. Половината гора хвръкна нагоре.

Черно-гранатова гъба се издигна на двайсет и пет — петдесет метра височина. Въпреки слоя сняг, дърветата горяха като кибритени клечки и много от тях се изстрелваха във въздуха, въртяха се около оста на корените и падаха върху нас. Парчета от тела се набиваха върху коловете. Бомбардираха ни като топовни залпове и един череп се разби върху блиндажа на балкончето в момента, когато до нас достигна въздушната вълна. Повлече повечето чували и мен самия с мощта на тропически ураган. Изведнъж се озовах вътре в стаята. Влачех се на лакти сред гъст черен дим, който ме задушаваше. Подът беше застлан с пясък и искри, които прехвърчаха. Някъде навън динамитни заряди избухваха със закъснение под влияние на експлозиите. Дъхът ми лъхаше на сяра. Закашлях се, изплюх и видях любимката безпомощна в един ъгъл на къщата. За секунда разменихме погледи. Тя не разбираше нищо. Нито пък аз. Какво ставаше? Тази експлозивна мощ надвишаваше и най-оптимистичните ни предвиждания. Къде беше Батис? Дали бе паднал от фара като моряк от кораб? Да, Батис. Стана ми ясно, че през последните дни, докато аз преглеждах разпръснатите заряди и събирах парчета картеч, той не бе устоял на съблазънта да добави още шашки. Бяхме се разбрали за всеки случай да спестим част от динамита. Но несъмнено скришом бе използвал всичкия, с който разполагахме. Ако първата и третата линия с динамит за малко не ни убиха, какво щеше да стане, когато задействаме втората, с мощност колкото двете заедно?

— Батис!

Беше на балкона, невредим и мръсен. Нещо като лондонска мъгла размиваше очертанията му и му придаваше вид на призрак. Крещеше на чудовищата, превърнат в Голиат, обсебен от духове на валкирии, отвъд всякакво човешко разбиране. Голяма част от косата му беше изгоряла и димеше. Стреляше наляво и надясно с ремингтона с една ръка, сякаш бе пистолет, и проклинаше със стиснат юмрук. Невероятно как едно чудовище успя да се покатери между коловете и полуразрушената ограда на балкона. Каф му размаза черепа с приклада, пръсна го като диня, удряше пет пъти, шест, седем с особена жестокост, после с един ритник го запрати долу. Сетне вниманието му се насочи към последната кутия с детонатори.

— Батис, недейте, в името на това, което най-много обичате, не го правете — виках аз на колене, хванал го през кръста. — Ще ни вдигне във въздуха!

В продължение на няколко мига ме гледаше със снизхождението на феодален господар. След това каза: