Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 70

— Батис — казах му един ден, — нека не ни напуска дързостта. Да им предложим нещо, да ги подмамим. Бихме могли да оставим вратата отворена.

Преди да е успял да се обяви против, се постарах да му обясня:

— Не е толкова опасно, колкото звучи. Като си помисли човек, могат да се изкачат по витата стълба само един по един. Стрелец горе на трапа може лесно да ги отблъсне. Но това няма да се случи. Искаме да се струпат около фара. Когато се съберат всички, ще ги хвърлим във въздуха.

Батис ме гледаше като девственица, която я очаква изнасилване. Цяла вечност, сам или с мен, бе отбранявал фара, без да допусне чудовищата да престъпят прага на неговата светая светих. А аз му предлагах да оставим вратата отворена, вратата на неговия фар.

— Хиляда чудовища мъртви, Батис — казах аз с цел числото да просветли ограниченото въображение на мъжа.

— Кой ще задейства детонаторите?

В този въпрос се проявяваше незрелостта на Батис. Има два вида бойци. Тези, които обмислят стратегии, и тези, които никога не са се освободили от детската склонност да трошат. Аз принадлежах към първата група, а Каф към втората.

— Вие лично — успокоих го аз. — Ако не възразявате, аз ще отбранявам стълбата, докато вие ги пращате в ада.

Така се разбрахме. Щом притъмня, отворих вратата. На всеки двайсет стъпала поставих по една запалена лампа. Така щеше да ми е лесно да ги видя и да ги спра, в случай че влязат. Достатъчно бе да покажа ремингтона през отворения трап. И най-лошият стрелец на света не можеше да пропусне целта.

— Е, какво? Виждат ли се вече? — питах.

— Не.

След малко:

— А сега? А сега, Батис?

— Не. Нищо. Няма нищо.

Исках да се уверя с очите си и, воден от нетърпение, излязох на балкона.

— Връщайте се на трапа — изкрещя Батис. — Връщайте се, мътните ви взели! Да не искате да ни избият?

Не му липсваха основания. Бяха напълно способни да избегнат лъча на прожектора и да ни изненадат. Но и аз не виждах нищо. Само слабата светлина на петролните лампи, разпределени по витата стълба. Всеки пламък светеше и потрепваше от лекия полъх на въздуха.

— Двама — каза Батис.

— Къде, къде? — извиках от моята позиция.

— На запад. Сега идват. Четири, пет. Не мога да ги преброя.

— Не стреляйте. Оставете ги да се приближат, най-важното е да видят отворената врата.

Този телеграфен диалог ми късаше нервите. Каф се движеше от единия край на малкия балкон до другия, взрян в нощта. Аз се целех с ремингтона в празното пространство, но гледах Батис и го питах час по час дали има новини, забравяйки своите задължения. Грешката можеше да е фатална. Шум от счупени стъкла привлече вниманието ми. Първите лампи бяха угаснали.