Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 66

Излязох от кораба. Докато се изкачвах, ми правеха компания. Заобикаляха ме и ме щипеха с мило нахалство. Горе-долу като ухапвания на игриви котенца. С наближаването на повърхността броят им намаляваше. Когато показах глава, Батис подскочи:

— Помислих, че оставате да живеете там! Mein Gott, какво по дяволите се случи там долу?

Краката не ме държаха. Свали ми каската и видя изражение на халюциниращ, видя един отпаднал пратеник, който с последната въздишка е забравил посланието.

— Жабоглавци ли? — попита ме много нервен.

— Не, делфинчета.

Батис дръпна една крачка назад. Наблюдаваше ме, сякаш искаше да прецени душевното ми здраве.

— Това е опиянение от дълбочината — произнесе се накрая. — Скоро ще се възстановите.

Но изведнъж сякаш му предадох предполагаемата деменция. Със сдържан вик свали пушката от рамото си. Близо до нас една глава се показваше от водата. Излегнат на скалата, вдигнах ръка:

— Не стреляйте! За Бога, Каф, не стреляйте!

Батис погледна към мен, към неподвижното чудовище и отново към мен.

— Не стреляйте! — настоях аз. — Детенце.

Той бе твърде бавен. Докато се прицели, морето отново бе празна повърхност.

10

Когато стъпихме на острова, гледката се бе променила. Снегът покриваше дърветата и клоните крепяха белия товар. Пътят, който прекосяваше гората, не съществуваше, беше заличен. Нашите крака бяха първите, които стъпваха по девствения килим. Вместо обичайната мрачна атмосфера, вместо онази негостоприемна земя, слой слонова кост придаваше на нашето местожителство невъобразима нежност. Снегът затрупваше остатъците от битката, покриваше гранита и коничния връх на фара. Камарите смет, които трупахме навън на около петдесет метра, изчезваха от погледа ни под захарно одеало. Дори близките скали бяха увенчани с бял връх, който вълните се опитваха да ближат. Това ме опияняваше. Още не бях превъзмогнал срещата с жабоглавите дечица и ето че снегът възпроизвеждаше нежност, която ранява. Разтоварвахме динамита, а тялото ми извършваше работата в отсъствие на моята личност.

Батис не знаеше почивка. Военният му дух вече координираше първите задачи. Подредихме и преброихме шашките. Имахме достатъчно динамит, за да вдигнем във въздуха половин Лондон. В склада се съхраняваха стотици метри непромокаем фитил и три детонатора, както и квадратни каси със съответния лост във форма на „Т“. Бяха част от материалите, които по регламент се отпускат при строеж. Според разпорежданията, в случай на война трябваше да послужат за разрушаването на фара. Дали от небрежност или поради липса на компетентност, бяха забравили фитила и детонаторите в ъгъла.

Тук свършваха инициативите на Батис и на сцената излизаше моето въображение на поборник. Винаги ще имаме възможността да използваме шашките като ръчни бомби. Но аз се стремях към повече. Фитилът и детонаторите ни предлагаха допълнително предимство. Моята идея беше да създадем три опустошителни фронта.