Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 61

Корабът се бе забил в скалата с носа, който стърчеше към небето под трийсет градуса наклон. Корубата на съда беше здраво скрепена в скалите като с оловни нитове. Задната част, забита в пясъка, несъмнено носеше товара. Батис бе свидетел на корабокрушението. Уверяваше, че една голяма цепнатина е отворила кораба като консерва откъм кърмата. Надявахме се дупката да е достатъчно голяма, за да ми позволи да вляза. Естествено, щяхме да опростим операцията. Водолазът трябваше да слезе по палубата и веднага да се промъкне по наводнените коридори, докато открие товарното отделение. Но това не бе осъществимо. Вътрешните помещения вероятно бяха затворени и ръждясали под въздействието на водата. Не можех да мина. Освен това острите стърчащи части и тесни проходи заплашваха да разкъсат тръбичката с въздуха. Налагаше се да прекося целия съд до кърмата, където се предполагаше, че се намира динамитът.

Облякох водолазния костюм и обух оловните ботуши. Седнах отстрани на лодката. Батис ми помогна да сложа първо бронзовия скафандър, който покриваше голяма част от гърдите и гърба ми. След това каската. Завинтваше се върху скафандъра. Но точно когато понечи да ми я сложи, го спрях.

— Вижте — казах аз.

Валеше сняг. Първо малки точици. За минута нараснаха до големи пухкави кълбета. Падаха и се топяха при допира с водата. Валеше върху морето и това толкова обикновено и просто явление събуди у мен странно чувство. Снегът налагаше тишина, въздействаше като палката на диригент. Морето, което до този момент бе леко развълнувано, се успокои изведнъж, укротено по невидима заповед. Може би това щеше да бъде моята последна гледка от света и той ми се представяше с банална и скромна красота. Разтворих длан. Кълбетата падаха върху ръкавицата и се топяха на мига. Спомних си Ирландия. Какво бе Ирландия? Музика, може би. Спомних си за моя наставник. И за един непознат. Много стар мъж, много любезен, който един ден преди много години, когато ме преследваха англичаните, ми помогна да намеря скривалище, без да задава въпроси. Това бе всичко. Усетих опъването на бузите, което предшества плача.

Батис погледна към небето с каската в ръце.