Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 52
Альберт Санчес Пиньоль
Пладне. Играем шах. Вечерта ни нападат шест пъти, на последователни приливи. Стрелям толкова много, че затворът на пушката ми пари. Налагаше се и Батис не спомена нищо за разточителство с мунициите.
Прилагам романтични увертюри, които се провалят срещу защитата на Каф. В този смисъл е много ловък. Прави рокада и моята офанзива бавно чезне. Съвпаденията между човека и шахматиста са прекалено очевидни, за да добавям бележки. Отвсякъде батистиански или кафтистки манталитет, както желаете.
Чудовищата крещяха извън обсега на светлините, в мрака. Като лешояди, които спорят. После направиха един странен опит, но се разпръснаха, преди да стреляме. Цяла загадка. Най-лошото от всичко е липсата на логика при тях. Това ги прави непредвидими.
Разсъждавам върху онова, което ме доведе на острова. Търсех спокойствие в нищото. А вместо тишина, ми се представя един ад, претъпкан с чудовища. Какво би било правилното тълкувание според моя наставник? Мисля много за него. Колкото и да се питам и разпитвам, мога да установя единствено страховитата действителност, която подчинява всичко наоколо: чудовища, чудовища и още чудовища. Няма какво да се гледа, няма какво да се преценява, няма нищо.
Ужасяващи битки лице в лице. Изстрелите на месо пръскат вътрешности, сиво вещество и синя кръв по балкона. Две последователни нощи чудовищата се изкачиха толкова над коловете, че трябваше да ги отблъскваме с ритници, с ножове и с удари с брадва. При тези условия Батис показва най-дивата си природа. Когато са съвсем близо, когато ръце и крака нападат последните укрепления с коловете, Батис с боен вик захвърля пушката. Аз продължавам да стрелям за прикритие, една крачка назад, а той грабва харпуна с една ръка, брадвата с другата. Мушка с единия инструмент и сече с другия. Ранява, осакатява и убива с хаотична енергия, крайниците му се превръщат в мелница-убиец. Той е истински демон, отчаян северен викинг, пиратът Барбароса, всичко това и още нещо. Кара ме да настръхвам и не бих искал да го имам за враг. Това са действителни образи, изживявам ги, да, аз, днес и тук, но са изживени сякаш под влиянието на халюциногенно вещество и когато слънцето отново изгрява, изпитвам основателни съмнения относно своето душевно здраве. Нашият живот на фара не е правдоподобен; нашият живот на фара е най-абсурдната от всички епопеи. Липсва й смисъл.
Преглеждам записките си. Те никога не биха могли да възпроизведат отчаянието, което ме сломява. Всяко изкуство на разказа би било бледо отражение на бедствието, което се опитвам да организирам в думи. Няма да излезем живи оттук, това е сигурно. Не вярвам дори, че бихме могли да дочакаме първия сняг.
Усещам сянка на благодарност от страна на Батис. Без да го изказва ясно, без да се изпусне да каже някоя мила дума, разбира, че моето присъствие допринася за неговото оцеляване. Нападенията, които изтърпяваме, доверява ми той, превъзхождат всичко, което е преживял тук, на фара. За сам човек би било непосилно да се противопостави на тази маса насекоми, избягали от лудницата на преизподнята. Дори за него.
