Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 46

Времето също се превръща в относителна величина. Капка, увиснала на нишка от паяжина, може да виси векове, докато капне; в замяна на това понякога докато премигна, и е изминала една седмица.

27 януари

Не мога да избегна еротичния шепот, който ми провожда своеобразната акустика на фара. Обикновено Батис избира последния час на нощта, когато аз се оттеглям от балкона и от жилището, за да започне. Може да продължава тази дейност два, три, та дори и четири часа. Стоновете им следват един след друг със стенографска точност. Издава звуци на зажаднял мъж, прекосяващ пустинята, монотонна агония. Понякога си мисля, че е способен да поддържа този синкопиран ритъм дни наред.

Любопитна е полиоргазмията на домашната любимка. Мога да проследя непрекъснатата възбуда, ускоряващите се спазми и кулминацията, увенчаваща делото. На всяка минута и половина, най-много, избухва ефервесценцията с вулканични писъци, дълги-предълги, поддържа удоволствието цели двайсет секунди и вместо да спадне, започва отново. Равнодушен, Батис я напада пак и пак, докато удоволствието приключи с някое неприлично междуметие.

28 януари

Менюто ни включва раци. В Европа никой не би ги ял. Бронята им е много дебела, а под нея — много тлъстина и малко месо. Но ние го приемаме с голямо удоволствие, няма как. В началото, колко съм наивен само, островът ме видя да подскачам смешно по подводните скали по брега. Раците лесно ми убягваха, като се криеха из процепите. Вълните се блъскаха в изпъкналостите на скалите с глух шум и пяната ме обливаше. Това бе повече опасно, отколкото забавно. Аз исках само да допринеса за запасите на фара, но студената вода скова зъбите ми. Отдавна не бях ругал толкова много. За щастие, Батис минаваше оттам и ми каза:

— Приличате на куца коза, колега.

Отправяше се към гората с брадва на рамо. Зад него вървеше домашната любимка. С едно изсвирване й даде някакво нареждане. Тя се плъзна между камъните като змия. Ловеше раците с обидна леснота. Също така изскубваше миди, така впити в камъка, че аз дори и не бих помислил да им посегна, защото бях сигурен, че ще ми трябват длето и чук. На нея й бяха достатъчни ноктите. Аз трябваше само да отворя кошницата. Понякога, преди да хвърли някой рак в кошницата, любимката изскубваше някоя щипка и я схрускваше цяла.

Моят принос към менюто на фара беше вид ядливи гъби, които открих в гората. Прилепваха към кората на дърветата, както мидите към скалите, и трябваше да ги изтръгвам с кама. Сигурно нямат кой знае каква хранителна стойност, но все едно, берях ги. Освен това мачках корените на някои горски растения, докато се превърнат във витаминозно пюре.

Понеже Батис е много мълчалив и угрижен, следният диалог заслужава да се отбележи: