Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 44

А аз изживявах един изключителен етап от живота си, бях готов да сдъвча всички неудобства в името на оцеляването. Не ме безпокояха големите различия в индивидуалността; приемах ги. Но също както в брака, най-непоносимите драми се причиняват от дреболии. Например: почти пълната липса на чувство за хумор. Батис се смееше винаги сам, никога съучастнически. Когато се шегувах, когато му разказвах някои лесносмилаеми смешки, той ме гледаше объркан, сякаш сам съзнаваше наличието на някакъв свой вътрешен недостатък, който му пречи да възприеме забавното.

Една сутрин ръмеше и в същото време грееше чудесно слънце. Четях книгата на Фрейзър, която, както ми бе казал Батис, не принадлежала на него, а на фара. Тоест някой от строителите я беше забравил. Четях без кой знае какъв интерес, отегчен, а Батис мина пред мен. Смееше се и се смееше с наклонена глава, полусдържайки се. Никога не ще узная дали искаше да сподели нещо с мен, или само се движеше в онази посока. Смееше се и се смееше, с края на нещо като анекдот в устата:

— … не беше содомит, беше италианец.

Пещерен смях, който се самозахранваше. „Не беше содомит, беше италианец“ — повтаряше. Изкачи се по стълбите, като повтаряше финала на този само нему известен разказ.

Втория път, когато го видях да се смее, има по-дълга история. След едно много тежко нападение аз се оттеглих върху моя дюшек. Разсъмваше се и опасността се разсейваше. Подготвях се за сън, когато някакви шумове ме вдигнаха от леглото. Първо се чу скимтенето на домашната любимка. Биеше ли я? Не. Върху звуците на любимката скоро се насложиха интимните звуци на Батис. Не можех да повярвам на това, което ми казваха ушите, дори си помислих за слухова халюцинация. Не, не беше. Беше скимтене, да, но от удоволствие. Леглото горе караше целия етаж да се тресе ритмично. Дребни дървени стърготини се сипеха отгоре ми, сякаш вътре във фара валеше сняг. Скоро раменете и косите ми побеляха от стърготини. Сферичната форма на фара разпръсваше звуците с ехо, а моето въображение отблъскваше образа с недоверие. Съвкуплението продължи час или два, докато едно кресчендо на звуци и движения не го пресече рязко.

Как можеше да се сношава с едно от чудовищата, които ни обсаждаха всяка нощ? Що за неведоми пътища следваше умът му, та да преодолее пречките на цивилизацията и природата? Това бе по-лошо от канибализма, който може да бъде разбран в отчаяни ситуации. Сексуалното невъздържание на Батис изискваше клинично изследване.

Естествено, дискретността и добрите обноски не ми позволяваха да коментирам зоофилията на неговите гениталии. При все това беше очевидно, че аз знам, и ако той не го споменаваше, беше повече от мързел, отколкото от свян. Един ден самият Батис спомена мимоходом нещо по въпроса. Без да проявявам интерес, отбелязах с клинична безпристрастност:

— А не страда ли от диспареуния?