Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 45

— Диспа… какво?

— Диспареуния, болка при полов акт.

Обядвахме заедно на масата в неговото жилище и лъжицата му застина във въздуха. Не можа да си дояде яденето. Смя се толкова, че се изплаших да не му се откачи долната челюст. Смееше се, като напъваше стомаха, гърдите и гърлото си. Тупаше си бедрата и почти изгуби равновесие. Потекоха му сълзи, правеше пауза, за да ги избърше, и отново се смееше. Смееше се и се смееше; взе да лъска една пушка, но не можеше да спре да се смее. Смя се, докато се мръкна и нощта погълна цялото ни внимание.

В замяна на това един ден, когато случайно стана дума за любимката и аз попитах защо носи онази нелепа дреха на плашило, онзи мръсен, провиснал и изпокъсан пуловер, отговорът бе колкото изчерпателен, толкова и ограничаващ:

— От приличие.

Такъв беше този мъж.

7

11 януари

Според един японски философ малцина мъже ценят военното изкуство. Батис е един от тях. Нощем воюва, денем се люби. Трудно е да се прецени в коя от двете дейности влага повече страст. Открил е, че в моя багаж има два капана за вълци. Две жестоки железа като челюсти на акула. Ентусиазиран, е поставил клопките на разстояние на сигурно попадение. Умерено нощно нападение. Две чудовища са се хванали, убива ги с изстрели — ненужен акт, ако следваме доктрината му за пестене на муниции. Сутринта отива при капаните. Води го непризнато желание да си набави трофеи. Обаче чудовищата в своята кръвожадна ненаситност са отнесли труповете заедно с капаните.

Това го разстройва дълбоко.

13 януари

Ако доразвия Мусаши, добрият боец не се определя по каузата, която защитава, а по смисъла, който е способен да извлече от битката. За жалост, афоризмът няма валидност на фара.

14 януари

Ранните часове на нощта: необичайно безоблачно небе. Фантастична гледка — звезди и падащи звезди. Това ме вълнува до сълзи. Размишлявам върху географската ширина и подредбата на звездите. Толкова съм далеч от Европа, че съзвездията разместват положението си на небосвода и не ги разпознавам. Но няма безпорядък, нека си го кажем; безпорядъкът съществува дотолкова, доколкото сме неспособни да признаем различен ред. Вселената не се поддава на безпорядък, ние — да.

16 януари

Нищо. Няма нападение.

17 януари

Нищо.

18 януари

Отново нищо. Къде са?

19 — 25 януари

Лятото в Южното полукълбо замира срамежливо, но с един апотеоз на срамежливостта. Днес видях пеперуда. Тук, на фара. Разходи се в безцелен полет, безразлична към нашето страдание. Каф се опита да я смаже с длан, без особен интерес. Би било престъпление, тъй като студът напредва и съм сигурен, че няма да видим друга. Но е невъзможно да се обсъжда това с човек като него.

Бих могъл да добавя и едно не толкова философско и по-тревожно разсъждение. През лятото нощите бяха много къси. А сега безмилостно наближава зимата, тоест тъмнината. Нападенията винаги са нощни, а сега се удължават все повече и с всеки ден. Какво ни очаква, когато нощите станат двайсет часа и повече?

26 януари

При ограничените размери на нашия остров погледът ерозира предметите. Минал е хиляда пъти по всички повърхности. Разговаряме за помещенията на фара като за някаква провинция. Всеки ъгъл има своето име, всяко дърво, всеки камък. Кръщава се незабавно всяка клонка с необичайни форми. По този начин разстоянията преобразуват качеството си. Ако някой ни слуша, ще си помисли, че разговаряме за далечни места, а всъщност всичко, което съществува, е на един хвърлей.