Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 48

Правя гимнастика два дни седмично, дори и да вали, което е почти ежедневие. Понеже няма бръснар, подстригвам си косата по маниера на средновековните пажове. Що се отнася до бръсненето, не отстъпвам. Защо ценя толкова гладко избръснатите бузи? Заради хигиената? Защото така си налагам ежедневна дисциплина? Едва ли. Отговорът е, че понякога границата между варварството и цивилизацията зависи от такива минимални действия, като едно хубаво бръснене. Гъстата брада на Каф ме ужасява. Полага много малко грижи за нея. По-скоро я поддържа като с брадва. Най-лошото е, когато прави слънчеви бани отвън, седнал на земята, облегнат на стената на фара. Седи неподвижно като крокодил и междувременно любимката му пощи брадата с голямо умение. Един ден разбрах, че го прави, за да яде въшките, които намира.

После се заемам с ежедневните задачи, които вършим заедно с Батис. Събирам дърва. Сушат се бавно и трябва да ги струпаме под покрива на фара много преди да стане време да ги горим. Това може да се окаже излишна работа, но ни дарява надежда за бъдеще. Събирам въдиците и ги прибирам във фара. Поправям и укрепвам системата от консервени кутии, преглеждам за ръждясали пирони и чупя бутилки, разпределяйки стъклото, за да направя по-недостъпни процепите между камъните. Никой, който не е живял тук на фара, няма да разбере никога какво представлява един свободен сантиметър между пирон и пирон или стъкло и стъкло. Освен това правя нови колове, броя мунициите, които ни остават, и разпределям на дажби хранителните припаси. Обикновено Батис не оспорва моите инициативи, когато предлагам например да издълбаем звезда в капсулата на куршумите, за да ги превърнем в разкъсващи заряди, или да пробием дупки в гранита, който заобикаля фара. В дупките поставяме още колове, високи само педя и много остри, та чудовищата да си наранят стъпалата. Идея от римски военен лагер. Очевидно не им пречи да се приближат, но ги затруднява. С това нововъведение нашата среда става още по-мрачна.

Докато се стъмни, разполагам със свободно време, ако този израз може да има смисъл тук, на фара.

1 февруари

Хубава привечер. Денят се оттегля, сякаш хоризонтът е един голям механизъм за театрални декори; изсмуква светлината, поваля я и наслагва отгоре тъмнина. Сякаш огромна четка боядисва небето в черно, подчертавайки малките искрици, които са звездите. На пост съм и забелязвам, че едно сутрешно чудовище ни дебне, едно необичайно малко чудовище. Не би трябвало да го забележа, защото се е скрило много добре. Но се покачва на същото дърво, на което се качих аз, когато исках да убия Батис, и това го издава. Наблюдава ме, като бухал с ръце. Седнал съм на столче и пуша. Оставям цигарата на перваза и бавно се прицелвам. Чудовището не свързва моята поза с предстояща смърт. Седи си на дървото и ме гледа, без да разбира. Сърцето му е на мерника ми. Изстрел. Тялото пада, обрулва шумата, за миг го губя от поглед. Но преди да падне на земята, коленете му се заплитат в клоните. Ръцете му се люлеят, мъртво е. Изстрелът е пронизал гърдите.