Читать «Хладна кожа» онлайн - страница 25

Батис приличаше досущ на сибирски ловец, грамаден и свъсен. Носеше мъхеста ушанка и съшита с груби върви връхна дреха с много закопчалки. Каишите на патрондаш се кръстосваха на гърдите му. Държеше пушка, а на гърба му висеше нещо като харпун. Пристъпваше към мен бавно, но безкрайно уверено, изтежко, със слонско дебелокожие. То се знае, не се зарадвах да го видя. Бях до кръста в ямата. Спрях да хвърлям пръст с лопатата.

— Симпатяги, а? Жабоглавците имам предвид — каза почти ласкаво и вече безизразно добави: — Предположих, че вече сте мъртъв.

Сподавих задушаващ пристъп на гняв. Имах нужда от този тип, а с изблици на гняв само щях да си проваля дипломатическите преговори.

— Вземете — рече и остави пред мен кофа с торба боб в нея. — Можете да ползвате и чешмата.

Каза го с тона, с който се разговаря със смъртниците — всичко им е позволено с изключение на истината.

— Нуждая се от нещо повече от боб и чешма, Батис — отвърнах от дъното. — Фарът, Батис, фарът. Извън фара съм свършен.

— Довечера ще вали — отбеляза той с поглед, вперен в небето. — Лоша работа. От дъжда пощръкляват.

— Бъдете разумен — изпелтечих безсилно. — Какъв е смисълът да се борим поотделно? Сами сред хищници… Хората са братя.

— Наточете си колкото вода желаете, ваша е, сериозно. И бобът. Имам и кафе. Искате ли? Как да не искате. Ще ви трябва.

— Защо ме отблъсквате? Не ме гледайте кой съм, а към какво се стремя.

— Вашите стремежи ги диктува това, кой сте. Не го разбирате. И няма и да го разберете.

— Важното е — казах аз — дали можем да се разберем помежду си.

— Важното е — каза той, — че аз съм по-силен.

Не беше за вярване. Извиках:

— Да убиеш някого и да го обречеш на смърт е едно и също! Вие сте убиец — отсякох, — убиец! Всички съдилища в света биха ви заклеймили. С вашите действия и бездействия ме зарязвате в клетката на лъвовете. Затваряте се във фара си и наблюдавате зрелището като патриций в колизея. Е, доволен ли сте, Батис? — ръмжах аз все по-възмутен.

Той коленичи. Така главите ни бяха на една и съща височина. Събра ръце, сплете пръсти и се прокашля. Негодуванието ми хич не го беше трогнало.

— На фара няма място. Това е положението. Не очаквам да сте съгласен, а просто да го приемете. — Замълча, като избягваше да ме поглежда с монголските си очички. След дълга пауза рече: — Вчера чух стрелба. Чудя се дали оръжията ни са съвместими…

Не си довърши репликата, изчака ме сам да се сетя. Сигурно отдавна се бореше да си спаси кожата на острова и боеприпасите му започваха да се изчерпват. Това, неговото, бе дъното на низостта. Хем изобщо не го беше грижа за моя живот, хем ми искаше мунициите, за да защитава своя. В замяна на паница боб! Запратих лопата пръст в лицето му…

— На! Съвместимо ли е или не? Убиец!

Излязох от ямата. С един ритник отнесох кофата и боба. Това го сащиса повече от всичките ми аргументи.

— Не съм дошъл с насилие. Ако щете вярвайте, но не ви желая злото. Не съм убиец — заяви, ала в същото време свали харпуна от гърба си. Без да ме заплашва явно, го постави между себе си и мен.