Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 67

— Никога няма да се оженя — прошепна Тарик.

— И аз — рече Лайла, макар и след миг на напрегнато колебание. Разтревожи се да не би гласът й да е издал разочарованието й от думите му. С разтуптяно сърце тя добави по-категорично: — Никога.

— Сватбите са глупави.

— Пък и цялата тази суетня.

— И толкова много похарчени пари.

— За какво?

— За дрехи, дето повече никога няма да облечеш.

— Ха!

— Ако някога се оженя — каза Тарик, — трябва да има място за трима по време на сватбата. За мен, за булката и за човека, който е опрял пистолет в главата ми.

Мъжът от предния ред пак ги изгледа възмутено.

На екрана Альона и младоженецът сляха устни.

При вида на целувката Лайла внезапно се почувства странно разголена. Даде си ясна сметка, че сърцето й бие яростно, че кръвта бумти в ушите й, че фигурата на Тарик до нея се стяга и застива неподвижно. Целувката се проточи. Изведнъж й се стори крайно важно да не помръдне и да не издаде някакъв звук. Усети, че Тарик я наблюдава — едното му око беше в целувката, а другото в нея. Зачуди се дали се вслушва в свистенето на въздуха, който тя вдишваше и издишваше през носа, в очакване да долови едва забележимо задъхване, издайническа неравност, която да издаде мислите й.

Какво ли би било да го целуне, да усети как наболите над горната му устна косъмчета гъделичкат устните й.

После Тарик се размърда неловко на мястото си и рече с неестествен глас:

— Знаеш ли, че ако си издухаш сопола в Сибир, той ще стане на зелена висулка още преди да падне на земята?

Разсмяха се, но този път кратко и нервно. А когато филмът свърши и излязоха навън, Лайла изпита облекчение, че небето е притъмняло и че няма да й се наложи да срещне очите на Тарик на ярка дневна светлина.

23

Април 1992 г.

Изминаха три години.

През това време бащата на Тарик прекара и няколко инсулта и лявата му ръка се парализира, а говорът му стана леко завален. Когато се вълнуваше, което се случваше често, думите му бяха неразбираеми.

Здравият крак на Тарик порасна и той получи нова протеза от Червения кръст, макар че трябваше да я чака шест месеца.

Опасенията на Хасина се сбъднаха и семейството й я отведе в Лахор, за да се омъжи за своя братовчед, който имаше магазин за коли. Сутринта в деня на заминаването й Лайла и Гити отидоха у тях да се сбогуват. Хасина им каза, че братовчедът, бъдещият й съпруг, вече бил започнал да урежда заминаването им за Германия, където живеели братята му. Според нея до края на годината щели да са вече във Франкфурт. После трите се прегърнаха и заплакаха. Гити беше безутешна.

Лайла видя Хасина за последен път, когато се пъхна на претъпканата задна седалка на таксито.

Съветският съюз се разпадаше със смайваща бързина. На Лайла й се струваше, че баби през няколко седмици се прибираше вкъщи с новината за поредната обявила независимост република. Литва, Естония, Украйна. Съветският флаг беше свален от Кремъл. Роди се Руската федерация.

В Кабул Наджибула смени тактиката и се опита да се представи за ревностен мюсюлманин.

— Много насилено и твърде късно — каза баби. — Не може един ден да си шеф на тайната полиция, а на другия да се молиш в джамия с хората, чиито близки си изтезавал и убивал.