Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 68

Усещайки, че примката около Кабул се затяга, Наджибула се опита да постигне споразумение с муджахидините, но те се заинатиха.

— Браво на тях — обади се от леглото си мами. Тя се молеше за муджахидините и чакаше техния парад. Чакаше враговете на синовете й да се провалят.

И накрая наистина стана така. През април 1992-ра, годината, през която Лайла стана на четиринайсет, Наджибула най-сетне капитулира и получи убежище в лагера на Обединените нации близо до двореца Дароламан, южно от града.

Джихадът свърши. Различните комунистически режими, завземали властта от нощта, когато бе родена Лайла, бяха разбити. Героите на мами, бойните другари на Ахмад и Нур, бяха победили. И сега, след повече от десет години, през които бяха пожертвали всичко, бяха оставили семействата си, за да идат в планините и да се бият за независимостта на Афганистан, муджахидините идваха в Кабул от плът и кръв, уморени от битки.

Мами знаеше всички по име.

Сред тях беше Достум, пламенният узбекски командир, лидер на фракцията „Джонбеш-е мелли“, известен с променливите си пристрастия. Крайният в убежденията си навъсен Гулбудин Хекматияр, лидер на фракцията „Хезб-е ислами“, пущун, който беше следвал инженерство и беше убил един студент маоист. Таджикът Рабани, водач на фракцията „Джамиат-е ислами“, преподавал по време на монархията ислямска религия в Кабулския университет. Саяф, пущун от Пагман, с арабски връзки, як мюсюлманин и водач на фракцията „Еттехад-е ислами“. Абдул Али Мазари, водач на фракцията „Хезб-е Уахдат“, известен сред своите събратя хазари като Баба Мазари, който имаше силни връзки с шиитите в Иран. И, разбира се, героят на мами, съратникът на Рабани, разсъдливият обаятелен таджик, командирът Ахмад шах Масуд, Панджширския лъв. Мами беше закачила негов плакат в стаята си. Красивото замислено лице на Масуд с вдигнати вежди и килнат на една страна пакол — неговата запазена марка — беше на всяка крачка в Кабул. Сантименталните му черни очи гледаха от билбордове, стени, витрини, от флагчета по антените на такситата.

За мами това беше денят, за който беше жадувала. Сбъдване на мечтите й през всичките тези години на очакване. Тя най-сетне можеше да прекрати своите бдения, а синовете й можеха да почиват в мир.

На другия ден след като Наджибула се предаде, мами стана от леглото. Беше нов човек. За пръв път през петте години, откакто Ахмад и Нур бяха станали шахиди, тя не носеше черно. Облече си кобалтовосиня ленена рокля на бели точки. Изми прозорците, премете пода, проветри къщата, дълго стоя в банята. Гласът й трептеше от радост.

— Готови сме за тържество — обяви тя. И изпрати Лайла да покани съседите. — Кажи им, че утре имаме тържествен обяд!

Мами застана с ръце на кръста в кухнята, огледа се и каза дружелюбно:

— Какво си направила с кухнята ми, Лайла? Оооу. Нищо не си е на мястото.

И започна да размества театрално тенджери и тигани, сякаш пак предявяваше права над тях и възстановяваше територията си след дълго отсъствие. Лайла не й се пречкаше. Така беше най-добре. Мами можеше да е неукротима и в пристъпите си на еуфория, както в пристъпите на ярост. Тя се захвана да готви с невероятна енергия — ош от зелен фасул и сух копър, кюфтета, задушено манту, залято с кисело мляко и поръсено с мента.