Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 52

— Мами.

Купчината се размърда леко и изпусна стон.

— Ставай, мами, три часът е.

Последва още един стон. Подобно перископ на подводница, една ръка се появи и пак се скри. После се чу шумоленето на чаршафи. Бавно и полека мами се материализира — най-напред сплъстената коса, сетне бялото намусено лице със стиснати очи, едната ръка, търсеща опипом таблата на леглото. Завивката се смъкна и тя се надигна с пъшкане. Направи усилие да погледне Лайла, но примижа от ярката светлина и главата й клюмна на гърдите.

— Как мина училището? — измърмори тя. Започваше се. Задължителните въпроси, машиналните отговори. И едните, и другите престорени. Уморени танцьорки, подхванали досаден стар танц.

— Добре мина.

— Научи ли нещо?

— Аха.

— Яде ли?

— Ядох.

— Хубаво.

Мами отново вдигна глава, погледна към прозореца, потръпна и миглите й изпърхаха. Дясната страна на лицето й беше червена, а косата й смачкана.

— Боли ме главата.

— Да ти донеса ли аспирин?

Мами взе да разтрива слепоочията си.

— Може би по-късно. Баща ти прибра ли се?

— Сега е само три.

— О, добре. Вече ми каза. — Тя се прозя. — Тъкмо сънувах един сън. — Гласът й не беше много по-силен от шумоленето на нощницата й. — Току-що, преди да влезеш. Но сега не мога да си го спомня. Случва ли ти се и на теб?

— Случва се на всекиго, мами.

— Много странно нещо.

— Трябва да ти кажа, че докато ти си сънувала, едно момче ме напръска с пикня по косата. С воден пистолет.

— Напръскал те е? С какво… какво беше? Извинявай.

— С пикня. Урина.

— Това… това е ужасно. Господи, колко съжалявам. Горкичката. Ще си поговоря с него още утре сутрин. Или може би с майка му. Да, така май ще е по-добре.

— Не съм ти казала кой беше.

— Ооо. Е, и кой беше?

— Няма значение.

— Сърдиш ми се.

— Трябваше да ме вземеш от училище.

— Трябваше — изрече дрезгаво мами.

Лайла не можа да каже дали това не беше въпрос. Майка й започна да скубе косми от главата си. Лайла не можеше да се начупи как досега не е оплешивяла напълно.

— Ами онзи… Как му беше името на твоя приятел? Тарик, да. Той какво?

— Няма го от една седмица.

— Ооо! — рече мами и въздъхна. — Изми ли се? — Да.

— Значи си чиста. — Тя обърна уморения си поглед към прозореца. — Чиста си и всичко е наред.

Лайла стана.