Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 53

— Имам да пиша домашни.

— Ама разбира се. Пусни пердетата, преди да излезеш, душичко.

Лайла се запъти към прозореца и видя по улицата да минава кола, последвана от облак прах. Синият мерцедес с хератски номер най-сетне си тръгваше. Тя го проследи с очи, докато се скри зад завоя. Задното му стъкло за миг проблесна на слънцето.

— Утре няма да забравя — каза зад гърба й мами. — Обещавам.

— И вчера обеща.

— Ти не знаеш, Лайла.

— Какво? — Лайла се извъртя на пети към нея. — Какво не знам?

Ръката на мами се вдигна към гърдите й и тя ги потупа.

— Тук вътре. Не знаеш какво ми е тук. — После ръката й се отпусна безсилно. — Просто не знаеш.

18

Мина седмица, но от Тарик все още нямаше и помен. После настъпи друга седмица и отмина. За да си запълва времето, Лайла закърпи мрежата на вратата, с която баби все не се заемаше. Свали книгите му и ги почисти от праха, после ги подреди по азбучен ред. Отиде на пазара с Хасина, Гити и майката на Гити, Нила, която беше шивачка и понякога двете с мами шиеха заедно. През тази втора седмица Лайла се убеди, че от всички неволи, които човек трябва да изтърпи, няма по-голяма от това просто да чакаш.

Мина още една седмица.

В главата й започнаха да се въртят ужасяващи мисли. Той никога вече няма да се върне. Родителите му са се изселили завинаги, а гостуването в Газни е било измислица. План на възрастните да им спестят болезненото сбогуване.

Отново се е натъкнал на противопехотна мина. Както се случи през 1981 година, когато той беше на пет и родителите му го заведоха в Газни. Беше скоро след третия рожден ден на Лайла. Онзи път му беше провървяло, че си беше загубил само единия крак и все пак беше оцелял.

Подобни мисли кръжаха в главата й.

После една вечер Лайла видя малък лъч светлина от долната страна на улицата и от устните й се изтръгна нещо средно между писукане и ахване. Тя измъкна светкавично фенерчето си изпод леглото, но се оказа, че то не работи. Започна да го блъска силно в дланта си и да проклина изтощените батерии. Но така или иначе, нямаше значение. Той се беше върнал. Замаяна от облекчение, Лайла седна на ръба на леглото си и се загледа в онова красиво жълто око отсреща, което примигваше ли, примигваше.

На следващия ден, докато вървеше към дома на Тарик, видя от другата страна на улицата Хадим и група негови приятели. Хадим клечеше и рисуваше с пръчка нещо в праха. Щом я зърна, той пусна пръчката и направи знаци с пръсти. После каза нещо и всички се закикотиха. Лайла наведе глава и ги подмина бързо.

— Какво си направил! — възкликна тя, когато Тарик й отвори. И едва тогава се сети, че чичо му е бръснар.

Тарик прокара ръка по обръснатата си глава и се засмя, показвайки белите си леко неравни зъби.

— Харесва ли ти?

— Изглеждаш така, сякаш ще постъпваш в армията.

— Искаш ли да пипнеш? — Той си наведе главата. Едва наболата четина одраска приятно дланта й. Тарик не беше като другите момчета, чиито коси скриваха заострени черепи и грозни бучки. Главата на Тарик беше с идеална форма и съвършено гладка.

Когато той се изправи, Лайла видя, че бузите и челото му са изгорели от слънцето.