Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 49

— Боб, момичета — повтори тя. — Помнете го. Освен, ако, разбира се — тук направи закачлива гримаса и смуши с лакът Лайла, — на вратата ти не почука твоят млад и красив еднокрак принц. Тогава…

Лайла перна лакътя й. Щеше да се засегне, ако друг беше казал това за Тарик. Но тя знаеше, че Хасина не е злобна. Подиграваше се — това правеше тя — и подигравките й не щадяха никого, най-малко самата нея.

— Не бива да говориш така за хората! — каза Гити.

— Какви хора са това?

— Осакатени от войната хора — заяви Гити сериозно, без да си дава сметка, че Хасина се шегува.

— Мисля, че Гити е влюбена в Тарик. Знаех си аз! Но той е вече зает, нали, Лайла?

— Не съм влюбена в никого.

Двете се разделиха с Лайла и свиха по своята улица, продължавайки да спорят.

Лайла измина сама последните три преки. Когато беше вече на своята улица, забеляза, че синият мерцедес е все още там, пред дома на Рашид и Мариам. Сега възстарият мъж в кафявия костюм стоеше до капака на колата, подпираше се на бастун и гледаше нагоре към къщата.

Точно тогава един глас зад нея извика:

— Ей, ти, русокосата! Погледни насам!

Лайла се обърна и съзря дулото на пистолет.

17

Пистолетът беше червен с яркозелен спусък, а зад него беше захилената физиономия на Хадим. Хадим беше на единайсет, също като Тарик. Беше висок и набит и имаше страховита обратна захапка. Баща му беше месар в Дех-Мазанг и Хадим беше известен с това, че от време на време замеряше минувачите с парчета телешка карантия. Понякога, ако Тарик не беше наблизо, издебваше Лайла през междучасието в двора на училището, гледаше я похотливо и издаваше звуци, наподобяващи стенания. Веднъж я потупа по рамото и каза:

— Толкова си хубава, Лайла. Искам да се оженя за теб. Сега размаха пистолета и извика:

— Не се притеснявай. Няма да си личи. Не и на твоята коса.

— Да не си посмял! Предупреждавам те.

— Какво ще направиш? Ще насъскаш оня сакатия срещу мен? „О, Тарик джан. Ооо, няма ли да се върнеш и да ме спасиш от тоя злосторник?“

Лайла заотстъпва, но Хадим вече натискаше спусъка. Тънки топли струйки уцелиха първо косата й, а после и дланта й, когато я вдигна, за да си предпази лицето.

В този момент и другите момчета наизскачаха от прикритието си със смехове и крясъци. Тя се сети за една ругатня, която беше чула на улицата. Не разбираше напълно смисъла й, но усещаше, че е много обидна, и я изкряска:

— Майка ти смуче пишка!

— Поне не е смахната като твоята — изстреля невъзмутимо Хадим. — Пък и баща ми не е мухльо като твоя! А защо не си помиришеш ръцете?