Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 33

Болката беше внезапна и силна. Очите й се отвориха рязко. Тя засмука въздух през зъби и захапа кокалчето на палеца си. Пръстите на другата й ръка се впиха в ризата на гърба му.

Рашид зарови лице във възглавницата й, а Мариам, цялата трепереща, стиснала устни, усещаща топлината на учестеното му дишане върху рамото си, гледаше с широко отворени очи в тавана. Въздухът помежду им миришеше на тютюн, на лука и печеното агнешко, които бяха яли през деня. От време на време ухото му се отъркваше в бузата й и я драскаше, от което тя разбра, че го е обръснал.

Когато всичко свърши, той се претърколи до нея запъхтян и отпусна ръка на челото си. В тъмното тя виждаше сините стрелки на часовника му. Известно време двамата лежаха по гръб, без да се поглеждат.

— Няма нищо срамно, Мариам — изфъфли той. — Това правят женените хора. Самият Пророк и жените му са го правили. Няма нищо срамно.

Няколко минути по-късно той отметна одеялото и напусна стаята, като я остави с вдлъбнатината от главата му върху възглавницата й, остави я да чака болката в слабините да отмине, да гледа замръзналите звезди на небето и един облак, който покри лицето на луната като сватбено було.

12

През 1974 година Рамадан се падна през есента. За пръв път в живота си Мариам видя как изгревът на новата луна може да преобрази цял град, да промени ритъма и настроението му. Забеляза как Кабул утихва и задрямва. Трафикът оредя и стана бавен. Магазините се изпразниха. Ресторантите загасиха осветлението и затвориха врати. По улиците не се мяркаха пушещи хора, от прозорчетата на лавките не се подаваха димящи чаши чай. А когато след залез слънце от планината Шир Дарваза отекваше оръдеен гръм, градът прекъсваше поста, както и Мариам, която хапваше хляб и фурми и за пръв път в петнайсетгодишния си живот се наслаждаваше на споделения ритуал.

Рашид спазваше поста само няколко дни. Тогава се прибираше кисел в къщи. Гладът го правеше рязък, раздразнителен, нетърпелив. Една вечер Мариам закъсня с вечерята и той започна да яде хляб и репички, а след като постави пред него ориза и агнешкото с бамя, не ги докосна. Не каза нищо и продължи да дъвче хляба, а слепоочията му потрепваха и вените на челото му бяха изпъкнали от гняв. Не спираше да дъвче, забил поглед пред себе си, и когато Мариам го заговори, я погледна с невиждащ поглед и налапа още един залък хляб.

Тя си отдъхна, когато Рамаданът свърши.

Навремето през първия от трите дни от празнуването на Ейд ал Фитр, следващ Рамадана, Джалил идваше да ги навести в колибата. Беше с костюм и вратовръзка и й носеше подаръци. Една година й подари вълнен шал. Тримата сядаха да пият чай, а после той се сбогуваше с тях и си тръгваше.

— Отива да празнува с истинското си семейство — казваше нана, след като той прекосяваше потока и помахваше за довиждане.

Молла Файзула също идваше. Донасяше на Мариам увити в станиол шоколадови бонбони, пълна кошница боядисани яйца, курабии.