Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 32

В тази част на Кабул те бяха различни от жените в победните квартали. В квартала, където живееха с Рашид, толкова много от тях бяха напълно забулени. А тези тук бяха — каква бе думата, която използва Рашид? — „модерни“. Да, модерни афганистанки, омъжени за модерни афганистанци, които не възразяваха съпругите им да се разхождат гримирани и с непокрити глави. Мариам ги наблюдаваше да подтичват невъзмутимо по улицата, едни с мъже, други сами, някои повели розовобузи дечица с лъснати обувки и часовници с кожени каишки, които караха велосипеди с високи кормила и златисти спици, различни от децата в Дех-Мазанг с нахапани от пясъчни мухи лица, търкалящи стари велосипедни гуми.

Всички жени тук носеха чанти и шумолящи поли. Мариам дори забеляза една да пуши зад кормилото на кола. Ноктите им бяха дълги, лакирани в розово или оранжево, устните им аленееха като лалета. Те бяха на високи токчета и бързаха, сякаш имаха неотложна работа. Носеха слънчеви очила и когато минаваха край нея, Мариам долавяше ухание на парфюм. Представи си, че всички имат университетски дипломи, че работят в офиси, на собствени бюра, където пишат на машина и пушат, и водят важни телефонни разговори с важни хора. Тези жени я очароваха и смутиха. Накараха я да проумее собствената си самота, невзрачната си външност, липсата на стремежи, невежеството относно толкова много неща.

После Рашид я потупа по рамото и й подаде нещо.

— Ето.

Беше тъмночервен копринен шал с мънистени ресни и златно везмо по краищата.

— Харесва ли ти?

Мариам вдигна очи към него. И тогава Рашид направи нещо трогателно — примига и смутено извърна поглед.

Мариам се сети за Джалил, за радушната настойчивост, с която й тикаше в ръцете бижутата си, за веселото самодоволство, което не търпеше никакъв друг ответ освен смирена благодарност. Нана беше права за подаръците на Джалил. Те бяха половинчати знаци на разкаяние, неискрени, подкупващи жестове за негово собствено успокоение. Този шал, проумя Мариам, беше истински подарък.

— Красив е — каза тя.

11

Тази вечер Рашид пак дойде при нея. Но вместо да стои и да пуши на прага, той прекоси стаята и седна на леглото й. То изскърца, когато пружината хлътна под тежестта му.

Последва момент на колебание, а след това ръката му обхвана врата й и дебелите му пръсти бавно натиснаха прешлените. Палецът му се плъзна надолу и погали вдлъбнатината над ключицата и плътта под нея. Мариам затрепери. Дланта му полази надолу, все по-надолу, а ноктите му задираха памучната й риза.

— Не мога — изрече дрезгаво тя, вторачена в профила му, осветен от луната, в едрите рамене, в широката му гръд, в кичурите сиви косми, подаващи се изпод разкопчаната му яка.

Ръката му беше вече на дясната й гърда, стискаше я силно през ризата и Мариам чуваше тежкото му сумтене.

Той се мушна под одеялото до нея. Тя усещаше как ръката му пипкаво развързва пояса, а после и вървите на панталона. Нейните ръце се бяха вкопчили в чаршафа. Той се качи отгоре й, заизвива се, намести се и тя изскимтя. После затвори очи и стисна зъби.