Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 155

По-късно същата сутрин Мариам уви малко хляб и сушени смокини за закуска на Залмай. Подготви и за Азиза пакетче със смокини и няколко бисквити с формата на животни. Сложи всичко това в книжна торба и я даде на Лайла.

— Целуни Азиза от мен — каза тя. — Кажи й, че е зеницата на моите очи и султанът на сърцето ми. Ще го направиш ли вместо мен?

Лайла кимна и прехапа устни.

— Вземи автобуса и стой с наведена глава.

— Кога ще те видя, Мариам? Искам да те видя, преди да дам показания. Ще им разкажа как стана всичко. Ще обясня, че вината не е твоя. Че трябваше да го направиш. Те ще разберат, нали, Мариам? Те ще разберат.

Мариам я погледна нежно.

После клекна пред Залмай. Той беше с червена тениска, парцаливи панталонки в защитен цвят и каубойски ботуши, които Рашид му беше купил на старо от пазара. Залмай стискаше с две ръце новата си баскетболна топка. Мариам го целуна по бузата.

— Бъди послушно и силно момче — каза тя. — Дръж се добре с майка си. — Тя взе в длани лицето му. Той се отдръпна, но тя го задържа. — Толкова съжалявам, Залмай. Повярвай ми, че много съжалявам за цялата ти болка и тъга.

Докато вървяха по улицата, Лайла държеше Залмай за ръка. Преди да свият зад ъгъла, тя се обърна и видя Мариам пред портата. Беше с бял шал на главата, тъмносиня закопчана жилетка и бели памучни шалвари. На челото й беше паднал кичур посивяла коса. Снопове слънчева светлина разсичаха лицето и раменете й. Мариам помаха обичливо.

Свиха зад ъгъла и Лайла никога повече не я видя.

47

Сякаш след всичките тези години се беше върнала в колибата.

Женският затвор „Уалаят“ беше сива квадратна сграда в Шар-е нау близо до Птичата улица. Разположена беше в центъра на по-голям комплекс, където имаше и мъжки затвор. Заключена с катинар врата отделяше Мариам и другите жени от заобикалящите ги мъже. Мариам преброи пет обитавани килии. Представляваха голи помещения с мръсни, лющещи се стени и малки прозорци към двора. Прозорците бяха с решетки, въпреки че вратите към килиите бяха отключени и жените можеха по всяко време да излизат на двора. Нямаше стъкла, нито пердета и талибаните, които охраняваха и се разхождаха из двора, виждаха какво става в килиите. Някои жени се оплакваха, че надзирателите пушат до прозорците, похотливо надничат вътре с опулени очи и вълчи усмивки и си подхвърлят гнусни шеги за тях. Затова повечето жени носеха през целия ден бурка и откриваха лицата си едва след залез, след като главният вход се заключваше и надзирателите си отиваха.

Килията, която Мариам делеше с пет жени и четири деца, вечер и нощем беше тъмна. Когато имаше ток, те повдигаха до тавана Нагма, дребничко момиче без бюст с черна къдрава коса. Там имаше оголена жица. Нагма увиваше жицата около фасонката на крушката, която светваше.