Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 146

Горе Залмай започна да крещи.

— Значи точно като някога — каза Рашид. — Двамата заедно. — И сигурно си му дала да ти види лицето.

— Да, даде му — каза Залмай, а после се извърна към Лайла. — Така беше, мами. Видях те.

— Синът ти не ме хареса — каза Тарик, когато Лайла се върна долу.

— Съжалявам — каза тя. — Не е това. Просто… Не му обръщай внимание.

„Писах и на теб. Цели томове.“ Томове.

— Откога си в Мъри?

— Няма и година — отвърна Тарик.

В затвора се запознал с по-възрастен мъж, пакистанец на име Салим, бивш състезател по хокей на трева, който от години влизал и излизал от затвора, а тогава излежавал десетгодишна присъда за нападение с нож срещу агент под прикритие. Във всеки затвор имало хора като Салим, каза Тарик. Оправни мъже с връзки, които успявали да надхитрят системата и да ти намерят какво ли не. Въздухът около тях трептял от шансове и рискове. Тъкмо от Салим научил за участта на майка си. Салим го накарал да седне и със съчувствен бащински глас му казал, че е умряла от измръзване.

Тарик лежал седем години в пакистанския затвор.

— Отървах се леко — каза той. — Имах късмет. Оказа се, че съдията по моето дело има брат, женен за афганистанка. Може би затова се смили над мен, не знам.

След като си излежал присъдата, рано през зимата на 2000 година Салим му дал адреса и телефонния номер на брат си. Името му било Сайед.

— Каза, че брат му има малък хотел в Мъри. Двайсет стаи и салон, където отсядали туристи. Заръча ми да му предам, че той ме праща.

Тарик харесал Мъри още щом слязъл от автобуса — покритите със сняг борове, студения свеж въздух, бунгалата със затворени капаци, виещия се от комините пушек.

Райско кътче, помислил си той и почукал на вратата на Сайед, място, което не само нямало нищо общо с мизерията в затвора, а което превръщало самата представа за страдание и мъка в нещо ужасно и невъобразимо.

— Казах си, че това е мястото, където човек може да продължи напред.

Наели го за портиер и домакин. Справил се добре през едномесечния изпитателен срок на половин заплата. Докато разказваше, Лайла си представяше как Сайед — мъж с тесни очи и румено лице, стои до прозореца зад рецепцията и наблюдава как Тарик цепи дърва и чисти снега от алеята за коли. Представяше си го как е приведен над него и разглежда протезата му, докато Тарик лежи под мивката и поправя течащ кран. Виждаше го да проверява дали в касата не липсват пари.

Бунгалото на Тарик било до къщичката на готвачката — достолепна възрастна вдовица на име Адиба. Били отделени от самия хотел. Между него и тях имало разпръснати тук-там бадемови дървета, пейка и фонтан с формата на пирамида, който през лятото бликал по цял ден. Лайла си представи как Тарик седи на леглото в бунгалото си и гледа зеленината навън.

В края на изпитателния срок Сайед дал на Тарик пълна заплата, казал, че обядът му е безплатен, подарил му палто и му взел мярка за нова протеза. Добрината на този човек го просълзила.

С първата си заплата в джоба Тарик отишъл до града и купил Альона.