Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 129

— Тихо, Азиза джо.

— Джак! Кажи ми името, хала Мариам. Кажи го. Джак!

— Баща ти ще се разсърди, ако го събудиш.

— Джак! А ти си Роуз.

Накрая Мариам лягаше по гръб, предаваше се и приемаше да е Роуз.

— Добре, ти ще си Джак — омекваше тя. — Умираш млад, а аз живея до дълбока старост.

— Да, но умирам като герой — казваше Азиза. — Докато ти, Роуз, ти изживяваш целия си нещастен живот в копнеж по мен. — После се мяташе на гърдите на Мариам и обявяваше: — Сега трябва да се целунем!

Мариам извърташе глава настрани, а Азиза, възхитена от собственото си скандално поведение, се кикотеше през издадени за целувка устни.

Понякога Залмай се присламчваше към тях и наблюдаваше играта. И питаше той какъв ще е.

— Можеш да си айсбергът — казваше Азиза.

Това лято треската, предизвикана от „Титаник“, обхвана Кабул. Вкарваха се нелегално копия на филма от Пакистан, понякога мушнати под бельото. След вечерния час всички залостваха вратите си, намаляваха звука и в мрака лееха сълзи за Джак и Роуз и за пътниците на обречения кораб. Имаше ли ток, Мариам, Лайла и децата също го гледаха. Десетки пъти късно вечер те изравяха телевизора от дупката зад бараката, загасваха лампите и закриваха прозорците със завивките си.

Амбулантните търговци покрай река Кабул се настаниха в пресъхналото корито. Не след дълго на спеченото речно дъно беше възможно да си купиш килими с „Титаник“ и платове с „Титаник“ от топове, наредени в ръчни колички. Имаше дезодорант „Титаник“, паста за зъби „Титаник“, парфюм „Титаник“, пакора „Титаник“ и дори бурки „Титаник“. Един ентусиазиран просяк взе да се нарича Просяка от „Титаник“.

Роди се Титаник Сити.

„Заради песента е“, казваха си.

„Не, заради морето. Заради разкоша на кораба.“

„Заради секса“, шепнеха си.

„Заради Леонардо е — казваше в захлас Азиза. — Всичко е заради Леонардо.“

— Всички искат Джак — каза Лайла на Мариам. — Това е. Всички чакат Джак да ги спаси от бедствието. Но Джак го няма. Джак няма да се върне. Джак е мъртъв.

В късното лято един търговец на платове задряма и не си загаси цигарата. Самият той оцеля, но не и дюкянът му. Огънят погълна и съседния магазин за платове, както и магазин за дрехи втора употреба, работилница за мебели, фурна.

По-късно казаха на Рашид, че ако ветровете духали на изток вместо на запад, обущарницата му, която беше на ъгъла на същата улица, е могла да бъде спасена.

Продадоха всичко.

Първо заминаха нещата на Мариам, после на Лайла, бебешките дрешки на Азиза и няколкото играчки, които Рашид й беше купил след безкрайните молби на Лайла. Азиза ги прежали с разбиране. Продадени бяха и часовникът на Рашид, транзисторът, вратовръзките, обувките и златната му халка. Простиха се и с дивана, масата, килима и столовете. Залмай побесня, когато баща му продаде телевизора.

След пожара Рашид почти всеки ден си беше вкъщи. Удряше шамари на Азиза. Риташе Мариам. Хвърляше вещи по пода. Натякваше на Лайла за всяко нещо — как миришела, как се обличала, как ходела несресана, как зъбите й пожълтявали.

— Какво стана с теб? — негодуваше той. — Ожених се за красавица, а сега имам на гърба си вещица. Заприлича на Мариам.