Читать «Хиляда сияйни слънца» онлайн - страница 125
Халед Хосейни
Мариам беше вече на четирийсет и в косата й имаше сиви кичури. Под очите й висяха кафеникави торбички с формата на полумесец. Липсваха й два предни зъба. Единият падна от само себе си, а другия го изби Рашид, когато тя неволно изпусна Залмай. Кожата й беше загрубяла и потъмняла от времето, което прекарваха на двора под безмилостното слънце. Седяха навън и гледаха как Залмай гони Азиза.
Когато дупката беше изкопана, те застанаха над нея и погледнаха надолу.
— Ще влезе — каза Мариам.
Залмай беше вече двегодишно топчесто момченце с къдрава коса. Имаше малки кафеникави очи и червени бузи като на Рашид, каквото и да беше времето. Имаше бащината си коса — гъста и спускаща се ниско на челото му.
Когато Лайла беше сама с него, Залмай беше сладък, весел и забавен. Обичаше да се катери на раменете й, да играе на криеница в двора с нея и Азиза. Понякога, когато се усмиряваше, обичаше да седи в скута й и тя да му пее. Любимата му беше „Молла Мохамад джан“. Той размахваше в такт пухкавите си крачета и стигнеха ли до припева, запяваше с дрезгав глас:
Лайла обичаше влагата на целувките му по бузите си. Обичаше трапчинките на лактите му и яките му пръстчета. Обичаше да го гъделичка, да му прави тунели от възглавници, през които той да се промушва, да го гледа как заспива в ръцете й, непременно хванал с една ръка ухото й. Прималяваше й, щом се сетеше за онзи следобед, когато лежеше на пода със спица от велосипед между краката. Колко далеч беше стигнала! Сега не можеше да повярва, че й е хрумнала подобна идея. Синът й беше съкровище. Лайла откри с облекчение, че страховете й са били напразни и тя обича Залмай с цялото си сърце, също като Азиза.
Само че Залмай боготвореше баща си и когато той беше наоколо, вдетинен от умиление, напълно се преобразяваше. Тогава Залмай крещеше за щяло и нещяло или се хилеше до припадък. В присъствието на баща си той лесно се обиждаше, дълго се сърдеше и не преставаше да лудува, въпреки че Лайла го мъмреше. Нямаше ли го Рашид, той никога не правеше така.
А Рашид одобряваше всичко това и твърдеше, че било белег за интелигентност. Казваше същото и за безразсъдството на Залмай — когато детето поглъщаше стъклени топчета, а после ги изакваше, когато драскаше клечки кибрит или дъвчеше цигарите на Рашид.
Когато Залмай се роди, Рашид постоянно го слагаше да спи в леглото им. Беше му купил нова люлка с изрисувани по нея лъвове и леопарди. Беше се охарчил за нови дрешки, нови дрънкалки, нови шишета, нови пелени, макар че едва свързваха двата края и нещата, останали от Азиза, можеха да се използват. Един ден той се върна вкъщи с нова играчка на батерии и я окачи над люлката на Залмай. Нашарени в жълто и черно мъхести пчели кръжаха около слънчоглед и при докосване зажужаваха, а от едно копче се пускаше музика.
— Каза, струва ми се, че работата ти не върви — рече Лайла.
— Имам приятели, от които мога да взема пари назаем — отвърна нехайно той.
— А как ще им ги върнеш?
