Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 298

— По-късно ще се разправям с теб!

Лейнтал Ей блъсна Рейнил Лейън настрани и се метна на йелката. Яростно я пришпори, премина билото и с викове запрепуска към следващото.

В подножието на хълма видя да се крият трима души и малко момче. Един мадис лежеше, заровил лице в пръстта, нашарен целия от сенките по небето. До него седяха Дол, притиснала Растил Рун, и Ойре. Момчето плачеше. Двете жени ужасени се вгледаха в Лейнтал Ей. Познаха го едва когато той слезе от йелката, отиде до тях и ги повика по име.

Ойре също бе преминала през игленото ухо на костната треска. Двамата стояха и се разглеждаха, усмихваха се и възклицаваха на собствените си скелети. После тя със смях, примесен със сълзи се хвърли в обятията му. Докато стояха така притиснати един до друг, се приближи Аоз Рун, хвана тънката китка на синчето си и прегърна Дол. По набразденото му лице потекоха сълзи.

Жените разказаха нещичко от последните неблагоприятни събития в Олдорандо. Ойре обясни как Датка безуспешно се бе опитал да завземе властта. Той бе останал в града заедно с още много хора. Когато Рейнил Лейън отишъл при Ойре и Дол и им предложил да ги придружи до някое безопасно място, те се съгласили. Макар да подозирали, че човекът иска да избяга, за да спаси собствената си кожа, така се страхували да не би Растил Рун да се разболее, че приели предложението му и набързо тръгнали с него. Поради неопитността му борлиенски разбойници откраднали храната и конете им.

— А фагорите? Ще нападнат ли града?

Жените само можаха да кажат, че градът все още се държи въпреки хаоса, който вилнее вътре в него.

Твърдяха още, че когато тръгнали, пред града били струпани огромни маси страховити косматковци.

— Ще трябва да се върна.

— В такъв случай и аз ще дойда с теб. Никога повече няма да те пусна, съкровище мое — каза Ойре. — Рейнил Лейън да прави, каквото ще. Дол и момчето остават с татко.

Докато стояха и разговаряха, вкопчани един в друг, откъм запад се понесе дим. Ала те бяха твърде задълбочени в себе си, твърде щастливи, за да го забележат.

— При вида на сина ми аз се съживявам — обади се Аоз Рун, прегърна детето и избърса очите му с ръкава си. — Дол, ако си в състояние да погребеш миналото, отсега насетне ще ти бъда добър мъж.

— Говориш натъжено, татко каза — Ойре. — Аз трябва да бъда първата, която да изрече тези думи. Сега осъзнавам колко капризно съм се държала с Лейнтал Ей. Бях на път да го изгубя завинаги.

Когато Лейнтал Ей видя, че от очите й бликват сълзи, без да ще си спомни за своята сноктруикс в земята под раджабаралите. Осъзна, че само защото Ойре го бе почти загубила, сега се откриват наново. Той я заутешава, ала тя се изтръгна от прегръдките му.

— Прости ми и аз ще съм твоя. Никога повече няма да бъда своенравна, кълна се!

Той я прегърна и се усмихна.

— Запази своенравието си. То ни е нужно. Имаме още много да учим. И ние трябва да се променяме с времето. Благодарен съм ти, че ме разбра, че ме накара да действам.