Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 296

Лейнтал Ей слезе и погали муцуната на йелката си. Аоз Рун седеше унил на седлото.

Затъмнението започваше. Още веднъж, точно както бе предсказала Врай, Баталикс отгриза като фагор блестящия диск на Фрейър. Процесът беше бавен и неумолим и в резултат Фрейър щеше да изчезне напълно в продължение на пет часа и половина. Недалеч от Лейнтал и Ей Аоз Рун кзанът бе получил очакваното знамение.

Слънцата разкъсваха собствената си светлина. Ужасен страх обхвана Лейнтал Ей и смрази душата му. За миг на дневното небе блеснаха звезди. После той затвори очи и се вкопчи в йелката си, като зарови лице в рижавата козина. Над него тегнеха двайсетте ослепявания и в сърцето си се молеше Утра да спечели небесната битка.

Ала Аоз Рун вдигна поглед към небето и със страхопочитание, излъчващо се от тънките му черти, възкликна:

— Сега Хрм-Брд Идок ще загине!

Времето като че ли бе спряло. По-ярката светлина бавно избледня и се скри зад по-слабата. Денят изсивя като незаровен труп.

Лейнтал Ей излезе от ужаса, в който бе изпаднал, и улови Аоз Рун за костеливите рамене, като търсеше да зърне познатото, ала сега разкривено лице.

— Какво каза?

Аоз Рун продума като в сън:

— Ще се оправя. Отново ще бъда аз.

— Попитах те какво каза.

— Да… Знаеш ли как вонята им се полепва по всичко? С езика им е същото. Кара те да гледаш различно на всичко. Бях с Ям-Ухрмар половин въздушен обрат и разговаряхме. За много неща. Неща, с които моят интелект, развит по модела на олонецкия език, не можеше да се справи.

— Остави това. Какво каза за Ембрудок?

— Нещо, което Ям-Ухрмар знаеше, че ще стане, и бе сигурен в това, сякаш вече е минало, а не бъдеще. Че фагорите ще разрушат Ембрудок…

— Трябва да продължа. Ако искаш, следвай ме. Трябва да се върна и да предупредя всички. Ойре, Датка…

Аоз Рун го сграбчи за ръцете с внезапно бликнала сила.

— Почакай, Лейнтал Ей! Само миг и отново ще заприличам на себе си. Прекарах костна треска. Бях се отписал. Мраз се бе настанил в сърцето ми.

— Никога не си извинявал другите, а сега извиняваш себе си.

Някои от качествата на по-възрастния мъж сякаш отново оживяха, когато той се вторачи в Лейнтал Ей.

— Ти си един от добрите мъже, носиш моя печат. Бях твой господар. Чуй ме. Говоря неща, за които не бях си и помислял, преди да остана на онзи остров за половин въздушен обрат. Поколенията се раждат и си вървят по пътя, после се спускат в долния свят. Не можеш избяга от тази съдба. Остава само добрата дума, казана за теб, когато вече те няма.

— Ще я кажа тази дума, но ти още не си мъртъв, човече.

— Ансипиталната раса знае, че времето й е свършило. Идват по-добри времена за мъжете и жените. Слънце, цветя, нежност. Ние ще бъдем забравени. А скелетът на Хрл-Икор Ихар ще бъде вече оголен.

Лейнтал Ей го блъсна встрани и изруга — тъй и не разбра казаното.

— Остави бъдещето и всичко от този род. Светът съществува сега. Продължавам за Ембрудок.

Той отново възседна йелката и я срита в хълбоците. Аоз Рун го последва с летаргичните движения на човек, събуден от дълбок сън.

Сивотата се сгъстяваше сякаш ферментираше. След час Фрейър бе разкъсан на две и тишината стана още по-тягостна. Двамата мъже отминаваха групи, вкаменени от страх при спускащия се мрак.