Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 265

Доколкото изобщо можеше да разбере нещо от думите, сноктруикс означаваше нещо като лечителка. Означаваше също и крадец, търговец, но преди всичко същество, което чувства.

Той лежеше в мрака в конвулсии, с изкривени крайници и същността му се изпаряваше във вид на пот. Вирусът се бе развихрил и го принуждаваше да се провре през ухото на иглата на Шива. Той се превърна в поле от сухожилия, на което се водеше битка между армиите на най-различни болки. Ала тайнствената сноктруикс бе до него и му помагаше с присъствието си. Тя го дари със здраве.

От време на време армиите на болките отстъпваха. Гласовете в Осемдесетте мрачини постепенно станаха разбираеми и той смътно започна да осъзнава какво му се бе случило. В необикновения език на нондадите не съществуваха думи за храна, пиене, любов, глад, студ, топлина, омраза, надежда, отчаяние, болка, макар да изглеждаше, че кралете и воините, които се биеха в далечната мрачина, ги разбираха. Останалите от племето обаче посвещаваха свободните си часове, които бяха много, на пространни разговори върху Последиците. Нещата от първа необходимост за живота си оставаха без наименования, тъй като бяха спечелили тяхното презрение. Значение имаха единствено Последиците.

Задушен от собствения си зъл дух, Лейнтал Ей не успя да усвои езика до такава степен, че да разбере Последиците. Но по всичко личеше, че главната движеща сила на споровете — което също бе обичай, предаван от поколение на поколение — бе да се реши дали всички трябва да смесят идентичностите си така, че да съществуват вътре във великия бог на мрака Уитрам, или трябва да изградят друг статут на съществуване.

Споровете за другия статут бяха дълги и не спираха дори тогава, когато нондадите се хранеха. На Лейнтал Ей изобщо не му хрумна, че те глозгаха Златушка. Самият той нямаше апетит. Размишленията върху различния статут преминаваха през него като течаща вода.

Различният статут се сливаше с много други неща, някои от които изключително неудобни, като например светлината и битките. Статутът лежеше върху плещите на кралете и воините и би могъл да се преведе грубо като индивидуалност. Тя противоречеше на волята на Уитрам. Ала по някакъв начин, поне така пролича от спора, преплетен като коренаците на дървото, сред които се разплиташе, да се противоречи на волята на Уитрам всъщност означаваше да се изпълнява волята му.

Всичко бе твърде объркано, особено когато в ръцете ти лежи малка космата сноктруикс.

Тя не умря първа. Другите умираха тихо, докато пълзяха сред Осемдесетте мрачини. Най-напред усети, че все по-малко гласове се включват в музиката на спора. После и сноктруикс се вкочани. Той я стисна силно, с мъка, на която мислеше, че не е способен. Ала нондадите нямаха защитни сили срещу болестта, която Лейнтал Ей бе донесъл със себе си в тяхната земя, нямаха обичай да се разболяват и да оздравяват.

След известно време и тя умря. Лейнтал Ей седна и заплака. Никога не бе виждал лицето й, макар че дребните й разлети контури, зад които по всичко личеше, че съществува цяло богатство, му бяха познати при докосване.