Читать «Хеликония. Пролет» онлайн - страница 262

Двете йелки подскачаха чевръсто с издадени напред шии. Ноздрите им потръпваха, тъй като тичаха от доста време. Хълбоците им лъщяха от пот.

Ездачите им носеха високи ботуши, подгънати под коленете, и дълги наметала от сив плат. Лицата им бяха съсредоточени и посивели, украсени с малки брадички под устата. Всеки би познал, че са жители на Сиборнал.