Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 39

Кралят се вторачи в него. Накрая Бивола не издържа и отстъпи крачка-две.

— Сержанте, ще мислим за жени, когато разгромим Черепа. Жените им сигурно са скрити в някое дере наблизо.

Колоб-Ектофер се изкашля.

— Струва ми се, Ваше величество, че това е почти непосилна задача, освен ако имате някакъв по-особен план. Превъзхождат ни двойно по численост и макар нашите хокснита да са по-бързи от техните животни, в близък бой са жалки пред йелките и двуйелкйте.

— И дума не може да става за отстъпление, когато най-сетне ги настигнахме.

— Ваше величество, бихме могли да избегнем сражението и да потърсим по-изгодна позиция за атака. Например, ако бяхме на скалите над тях…

— Или пък успеем да ги хванем в засада, Ваше величество, тоест…

Джандол-Анганол се вбеси.

— Вие офицери ли сте или блеещи кози? Ние сме тук, а отсреща са враговете на страната ни. Какво повече искате? Защо да се колебаем, щом до залез-слънце всички можем да бъдем герои!

Колоб-Ектофер се изпъна.

— Господарю, мой дълг е да ви посоча недостатъците на нашата позиция. Възможността да докопат някоя и друга жена би повдигнала бойния дух на хората ни.

Джандол-Анганол избухна:

— Не би трябвало да се плашат от тази човекоподобна сган! Със стрелци като нашите ще ги изтребим за по-малко от час.

— Както кажете, Ваше величество. Може би ако наругаете Дарвлиш, хората ни ще се ободрят.

— Добре, ще му кажа що за боклук е.

Колоб-Ектофер и Бивола се спогледаха мрачно, но не изтърваха и дума повече. Сержантът заповяда на войниците да се строят.

Главните сили бяха разгърнати край неравния ръб на пролома. Подсилиха левия фланг с Втора фагорска гвардия. След премеждията по пътя, хокснитата, петдесетина на брой, бяха в плачевно състояние, защото ги използваха най-вече за пренос на товари. Сега бяха разтоварени, за да вземат участие в боя като ездитни животни и да впечатлят паплачта на Дарвлиш. Припасите бяха струпани в пещера под скалната издатина, пред която на стража застанаха хора и фагори. Ако сполуката се обърнеше срещу краля този ден, всичко това щеше да попадне в ръцете на дриатите.

Докато траеха приготовленията, надвисналата от отсрещните скали сянка се отдръпна като пясъка в часовник, поставен да напомня на хората, че са смъртни.

Силите на Черепа на светло бяха също толкова внушителни, колкото и в синкавата сянка. Чергарите представляваха звероподобна сбирщина, наметнати небрежно с кожи и одеяла и възседнали със същото нехайство йелките си. Някои носеха на раменете си навити наметки на пъстри ивици, за да изглеждат по-внушителни. Неколцина имаха ботуши до коленете, но повечето бяха боси. Солидните им шапки от кожа на двуйелки приличаха на шлемове, често украсени с рога, за да обозначават ранга на притежателите си. Мнозина имаха избродиран или нарисуван на панталоните си фалос в мощна ерекция — свидетелство за свирепата им воля.