Читать «Хеликония. Лято» онлайн - страница 38

Майор Колоб-Ектофер бе скитал надлъж и нашир като млад, познаваше добре пущинаците на Трибриат и планината над него, където свършваше въздухът.

— Ще спрат, скоро ще спрат — заяви той една вечер, когато кралят отчаяно проклинаше изтърпените мъки. — Черепа скоро ще трябва да се бие, иначе племената ще се обърнат срещу него. Това му е ясно. Щом веднъж се убеди, че сме достатъчно далеч от Матрасил и обозите не стигат до нас, ще спре, така че трябва да се подготвим за номерата му.

— А какви хитрини използва?

Колоб-Ектофер поклати глава.

— Черепа е хитър, но не е умен. Ще изпробва някой от старите трикове на баща си, които не го доведоха до нищо добро. А ние ще бъдем готови.

На следващия ден Черепа нанесе удара си.

Докато Пета армия наближаваше дълбок пролом, изпратените напред разузнавачи забелязаха дриатската войска, строена от другата страна на дефилето. Проломът минаваше от североизток на югозапад и беше гъсто обрасъл с непроходима джунгла. Разстоянието от единия ръб до другия беше поне четири хвърлея с копие.

Кралят размаха ръце и със знаци събра бойците си, за да застанат лице в лице с врага отсреща. Гвардейците-фагори бяха поставени най-отпред — неподвижните редици на тези твари трябваше да всеят смут в жалките мозъци на чергарите.

Дриатите наподобяваха призраци. Тъкмо се зазоряваше — минаваше шест. Фрейър се показа иззад един облак. Когато слънцето огря, стана ясно, че неприятелят и част от пролома ще останат в сянка поне още два часа, ако не и повече. През това време Пета армия щеше да се пече под палещите лъчи.

Зад гърбовете на дриатските племена се издигаха ронещи се скалисти склонове, а над тях се извисяваше планината. Откъм левия кралския фланг стърчеше висока издатина, чиито ръбове се показваха над пролома. Между издатината и скалите имаше заоблено възвишение, поставено сякаш от самата природа да брани отстрани Черепа. На върха на хълма се виждаше грубо скалъпено укрепление от кал. Отвъд вала се мяркаха знамена.

Борлиенският Орел и майорът заедно обмисляха положението. Зад майора стоеше неговият верен ординарец, несговорчив сержант с прозвище Бивола.

— Трябва да разберем колко хора имат в укреплението — каза Джандол-Анганол.

— Това е един от номерата, които Дарвлиш е научил от баща си. Надява се да нападнем тази позиция и само да си загубим времето. Хващам се на бас, че горе няма ни един от дриатите. Мърдащите знамена са вързани за кози или асокини.

Всички замълчаха. В скалния полумрак откъм страната на врага се виеше дим и миризмата на готвено им напомняше колко са прегладнели.

Бивола дръпна командира си настрана и зашепна нещо в ухото му.

— Сержант, да чуем и ние каквото имате за казване — настоя кралят.

— Ами нищо особено, Ваше величество.

— Хайде да го чуем това „нищо“ — ядоса се Джандол-Анганол.

Сержантът се смути само за миг.

— Напомних, Ваше величество, че нашите хора ще се разочароват. Обикновеният човек, а и аз съм такъв, може да се облажи с нещо, само като влезе в армията и се надява да докопа каквото ръцете му стигнат. Но при тия дриати плячка няма. Пък и като гледам, май нямат женски… тоест жени, Ваше величество, та право да ви кажа, господарю, не си струва да ги нападаме.