Читать «Хан Кубрат (Величието на Фанагория)» онлайн - страница 48

Човекът си тръгваше, отнасяйки със себе си вярата, че в делата му заедно с него ще бъдат и Тангра, и неговият пълномощен представител на земята, върховния жрец Ирсан.

Имаше такива срещи и такива разговори се провеждаха. Следователно можеше да се мисли, че тептангра не е очаквал нарочно близо до дома си багатура Илбарис и телохранителя му Адай, а просто съвсем случайно ги е срещнал. Както и да беше, той се приближи към багатура и щом двамата с телохранителя почтително се поклониха на жреца, Ирсан хвана младежа под ръка. Без да промълви и една дума, тептангра измина повече от стотина метра, после се спря пред входа на една къща. Илбарис позна къщата, тук живееше илхан Аспарух. Жрецът не извести никой от слугите за пристигането си, сякаш това бе обичайно за него, отвори вратите и влезе. И първият, когото срещнаха новодошлите, беше стопанинът на дома — илхан Аспарух.

Учуди ли се синът на хан Кубрат от неочакваните гости? И да беше така, успя да го скрие и не го показа по какъвто и да било начин. Като се усмихваше приветливо, той покани тептангра, Илбарис и Адай да влязат във вътрешното помещение.

— Гостите са изпратени от бог — така ни учеше навремето ти, тептангра Ирсане. Това е винаги вярно, а двойно по-вярно е, ако ни навестяваш ти и водиш със себе си доведения ми брат. Влезте, разполагайте се. Ето удобни възглавници…

Като се обърна, каза нещо на жена си и на робинята. Тя очевидно не дочу и попита.

— Приготви угощение за гостите — търпеливо повтори илханът. — А нека Каравуш-киз да донесе кумис.

Слугинята Каравуш-киз, млада робиня, се втурна да изпълнява заповяданото. Жената на илхана остана.

— Да донеса ли на гостите гръцко вино, господарю мой?

— Не — каза илханът. — Ако е нужно, ще ти кажа.

През цялото време докато говореше, Аспарух се опитваше да разбере какво означава това неочаквано посещение. И защо тептангра Ирсан води Илбарис? Разбира се, обичаят позволяваше на върховния жрец, на представителя на бога, да влиза без всякакво предупреждение в дома на който и да е българин, та дори и на ювиги-хана. И въпреки това на илхан Аспарух не му се вярваше тептангра да е минал случайно и безцелно. Но не е вежливо да се пита направо. Затова остава само да се чака. В това време младата жена на илхана отметна завесата и влезе в стаята, като вежливо се поклони на гостите. Лично донесе каната с кумис и нареди сребърните чаши. А докато Аспарух разливаше кумиса по чашите, тя повика Илбарис и му зашепна, но така, че да не изглежда като нарушение на правилата и мъжът й да може да чуе думите й:

— Кажи, багатуре, има ли девойка, след която ще тичаш утре на кушията, за да я направиш своя жена… Аз познавам една… тя мисли за тебе… но ако ювиги-ханът й позволи…